ГЕОПОЛИТИКА

Възможтно ли е през ХХІ век Австралия да се превърне в един от световните хегемони? Факт, че тази страна и днес е безспорен регионален лидер, но истината е, че от нея може да се очаква много повече.

Днес Австралия е на прага на съдбовен цивилизационен избор. Дали да се ориентира към Азия (има и такива гласове), или пък да продължи да се развива като част от западната цивилизация?

В Югозападна Азия се очертава изключително заплетено кълбо от противоречия, в което се смесват многобройни етнически, конфесионални и икономически конфликти и претенции. С разпадането на Съветската империя и последвалото изтегляне на Москва от тази зона и постепенното отслабване на японското присъствие, ситуацията ва Азиатско-Тихоокеанския район едновременно се упрости, но и се и усложни. Появиха се нови играчи, а също и нови предизвикателства. И дори Филипините, които в миналото се смятаха за сравнително стабилна държава, днес се раздират от истинска партизанска война.

За плачевното състояние, в което се намират сигурността и законността в Югоизточна Азия, свидетелства дори и само следният показателен факт – пиратската заплаха. Която и днес нанася осезаеми вреди на корабоплаването в района на южноазиатските проливите, а в бъдеще значението и само ще нараства.

В този, най-динамично развиващ се регион на планетата, днес се очертават противоречия, които (с доста голям процент вероятност) биха могли да доведат до избухването на голяма война в Тихия океан, Югоизточна Азия и „Австралазия”.

Основните геополитически играчи са трима (става дума за местните, т.е. без да броим САЩ): Китай, Австралия и т.нар. „мюсюлмански пояс”. Япония все още не е самостоятелен играч, Русия е силно отслабена, а Индия (както сочат историята и сегашното разпределение на силите), във военно отношение ще предпочете да заеме отбранителни позиции, още повече, че е скована от конфликта на индо-пакистанската граница и не до край уредените проблеми по границата с Китай. Навремето китайско-индийската война за Тибет демонстрира неефективността на двете армии и застоя в щабното им мислене: всъщност самата война се заключаваше в това, че индийците обстрелваха китайците с оръдията си, докато не свършат снарядите, а китайците просто запречваха планинските проходи с телата на хилядите си убити войници. Впрочем, през последните години Индия активно реформира армията и военно-въздушните си сили и изгражда нов боен флот, което би могло да послужи като знак, че едва ли ще остане пасивна при евентуалното избухване на голяма война в Азия.

Очевидно е, че избухването на такава голяма война в Европа е почти невъзможно. Старият континент е навлязъл във фаза на „историческо безсилие”, затова грандиозното повторение на ехото от сраженията на Втората световна война очаква, по-скоро, Изтока. Днес мнозина убедително ни доказват, че големите войни са вече невъзможни, защото никой няма полза от тях. Само че точно същото са твърдели и в навечерието на двете световни войни. Очевидно, в историята има моменти, когато съображенията, свързани с печалбата, отстъпват пред нещо друго и много по-опасно.

Днешна Австралия

През последните години Австралия фактически възстанови контрола върху своята бивша колония Папуа-Нова Гвинея. Което, само по себе си, е сигнал за цяла Азия.