ГЕОПОЛИТИКА

През последните години Западна Европа се превърна в убежище на терористи и, едновременно с това, в източник на бъдещи терористични нападения. Основната причина е в липсата на адекватна интеграционна политика по отношение на мюсюлманските имигранти в европейските общества, което прави мюсюлманските общности уязвими за идеологията на радикалните групировки. Така Западна Европа се трансформира едновременно в люлка и износител на тероризъм. Взривовете от 7 юли в лондонското метро и ноемврийските палежи във Франция (а също в Белгия и Германия) бяха знак за нещо крайно тревожно и то е, че Европа се превръща в огнище на антизападни настроения. Така, по данни на американските специални служби, голяма част от чуждестранните муджехидини, които активно участват в партизанската война срещу частите на обединената коалиция начело със САЩ в Ирак, идват именно от Европа.

Сред европейските мюсюлмани активно се налага „културата на глобалния джихад”. За успеха на този феномен има ред причини. Сред тях са:

• многобройните конфликти, които (по един или друг начин) настройват младите мюсюлмани срещу „неверниците”: Афганистан, Босна, Косово, Чечения, Филипините, Индонезия, Кашмир;
• изместването на центровете на радикалните ислямистки структури в Европа;
• неоправдано либералното отношение на повечето европейски правителства към идеологията, изповядвана от заливащите страните им потоци имигранти и бежанци от Близкия и Средния изток;

• мощното развитие на комуникациите и информационните технологии, позволяващи на радикалните ислямисти успешно да координират действията си в различните точки на света и да действат като единен фронт, представяйки действията си като „борба между истината и лъжата, Бога и Сатаната, светлината и мрака”. Тази ориентирана към най-широки кръгове пропаганда, среща разбиране най-вече сред онези млади мюсюлмани, които са родени и живеят в Европа, но не могат да разчитат на реализация там.

Според американския социолог Ерик Хофър, повечето масови движения набират привържениците си сред определен тип хора, които (по едни или други причини) смятат, че животът им е лишен от смисъл. Той прави интересен паралел между успелите и онези, които са изгубили както надеждите, така и жизнените си ориентири. Едните се стремят да съхранят съществуващия ред, другите призовават за решителни промени. Тоест, опитвайки се да привлекат колкото се може повече последователи, радикалните движения съзнателно представят „настоящето” в най-мрачни краски, за да идеализират миналото. По този начин в съзнанието на привържениците им се формира митът за справедливото, наново изградено бъдеще (1).

Както е известно, ислямистките групировки активно използват в акциите си терористи-самоубийци. Американския социолог Скот Атран и израелският психолог Ариел Мерари публикуваха наскоро интересно изследване на 32 палестински семейства, чиито близки са участвали в самоубийствени терористични акции. Двамата са анкетирали и извършители на подобни акции, които след провала им са били арестувани от израелската полиция. Така са успели да създадат сравнително достоверен психологически портрет на атентаторите-камикадзе, за които не би могло да се твърди, че са просто отчаяни от бедността хора – напротив, повечето от тях произхождат от материално обезпечени семейства и обикновено са добре образовани. При това близките им не са забелязвали да са особено религиозни. Според Атран и Мерари, те съзнателно са били доведени до психическото състояние, позволяващо им да извършат самоубийствените си акции: „В тези организации знаят как да манипулират вътрешните емоции на индивида, като постепенно го докарват до състояние, сходно с онова на майката, жертваща се за да спаси детето си” (2). Тоест, широко разпространеното мнение, че участниците в самоубийствени атентани са недоволни от живота си, психически неуравновесени самотници, очевидно се размината в реалността. Примерът на Мохамед Атта, Марван аш-Шехи и Зиад Джарах , осъществили атаката от 11 септември 2001, е доказателство за добрата идеологическа работа на ислямистите. Както е известно, и тримата са били млади хора от материално осигурени семейства, получили отлично образование в германските университети. При това, според близките им, до определен момент въобще не са били особено религиозни. Мечтали са да направят кариера на Запад, или в родината си. Постепенно обаче, поведението им започва да се променя. И тримата са посещавали хамбургската джамия „Ал Кудс”, където често се събират радикални ислямисти, някои от които са и членове на Ал Кайда, и където редовно се критикува „порочния Запад”.

През последното десетилетие много екстремистки групировки съзнателно прехвърлиха основната си дейност в Европа. Така, повечето германските „клетки” на Ал Кайда включват т.нар. „спящи агенти”, много от които са истински гении на пропагандата, имат богат боен опит от различни „горещи точки” на света и са завършили престижни университети в Хамбург, Берлин, Франкфурт, Мюнхен и т.н. (4). Напоследък редовете на привържениците на джихада се попълват от все повече млади хора с добро образование. При това, те често са родени и живеят в Европа, т.е. спадат към второто или трето поколение имигранти. Като сред тях има и известен брой приели исляма „коренни” европейци.