ГЕОПОЛИТИКА

Съвсем наскоро Академично издателство “Марин Дринов” поднесе на представителите на деловите среди, както и на специалистите по мениджмънт, развитие на човешките ресурси и индустриални отношения, фундаменталният труд на ст. н. с. д-р Румен Георгиев – “Делови решения. Методология и организация”. Определението “фундаментален” не е комплимент нито към издателството, нито към автора. То реално отразява значението на появата на книгата за тези българи, които имат отношение към проблема за взимането на делови решения, особено с въпроса за липсата на организация на взимането на решения в техните търговски дружества, държавни институции или неправителствени организации.

Желанието на автора на следващите редове е да се отклони в известна степен от традиционния канон на жанра “рецензия” и да покаже много сериозната практическа стойност на книгата, както и големият й мотивационен потенциал – запознаването с труда предизвиква спонтанното желание за по-нататъшно занимание с проблема и за формулиране на нови тези, свързани с него. Не случайно, след първите две части на книгата (“Теоретични основи на деловите решения” и “Методология и организация на процесите на взимане на делови решения”), една трета от нея е обединена в самостоятелната трета част - ”Тенденции и предизвикателства пред методологията и организацията на деловите решения”.

Имах късмета и удоволствието да наблюдавам раждането и развитието на идеята за този труд, както и постепенното оформяне на окончателния текст. Преди няколко години беше издадена електронна книга за нуждите на студентите от Стопански факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски” със заглавие “Анализ и оценка на риска в предприемачеството”. Имах честта да съм редактор на това учебно пособие и още тогава интуитивно усещах, че ще бъдем свидетели на много по-завършено продължение. И ето че днес пред нас е солидна книга (пълният й обем е 375 страници), която с чиста съвест може да бъде наречена “opus magnum” на Румен Георгиев.

Обосноваването на нуждата от подобен труд не се нуждае от кой знае какви красноречиви доказателства – всеки от нас се сблъсква ежедневно с практическия и теоретичен дефицит в тази област. Не случайно, пак в предговора, като първа главна цел на книгата е посочено желанието “да подпомогне предприемачи, ръководители, преподаватели, студенти и всички работещи в областта на бизнеса, обществените, административните и други организации за активно усвояване стратегиите на поведение и принципите на организация на деловите решения в условията на различни видове риск”. Много от нас са били свидетели на родилните мъки, свързани с организацията на взимането на решения в повече или по-малко големи бизнес структури. За хората, натрупали голям делови опит, четенето на тази книга постоянно ще се съпътства със забележки (или дори възклицания) от типа на: “ето, както тогава, когато ...”. За тези, които сега тепърва подготвят кариерата си на предприемаческото поприще или в областта на управлението въобще, излизането и е истинска привилегия. Задълбоченото запознаване с нея би могло да спести на младите ни колеги, нагазили в по-дълбоките води на бизнеса и управлението, страшно много лутания.

Книгата, разбира се не съдържа абсолютно готови управленски или предприемачески рецепти и Слава Богу – иначе тя едва ли би имала сегашната си стойност. Предложеният ни текст разширява кръгозора на сегашния или бъдещ мениджър и внушава необходимостта от наличие на системна методология и организация на деловите решения в условията на риск и неопределеност. С помощта на широк, интердисциплинарен подход и изключителна прецизност и изчерпателност при формулирането на терминологията, на читателя е поднесен огромен инструментариум, с който може да се подходи към проблемите на методологията и организацията на деловите решения.

Хиперконкуренцията в световното рисково

В книгата си, Румен Георгиев блестящо интерпретира лауреата на Нобелова награда за икономика за 1978 – Хърбърт Саймън, илюстрирайки фундаменталния му принос за разкриването на етапността при вземането на делови решения и на ограничеността на човешката рационалност.

Разглеждайки модела на Саймън за “човека, взимащ удовлетворяващи решения”, (при който мениджърите се стремят да взимат “удовлетворителни”, а не както всички смятат “оптимални” решения), Румен Георгиев се спира подробно на проблема за съотношението на т. нар. “програмируеми” и “непрограмируеми” решения.

За “програмируемите решения” съществуват определени правила и процедури – те се вземат при повтарящи се ситуации. За “непрограмируемите” обаче, няма готови правила или процедури. Те се срещат в нови или уникални ситуации и “в тези случаи изключителна роля играят интуицията, опитът и талантът на мениджърите”. (с. 260) Заключението на Хърбърт Саймън, с което д-р Георгиев изцяло се солидаризира е, че “стойността на вземането на непрограмируеми решения е много висока и затова всяка организация трябва да се старае да направи колкото се може повече решения програмируеми”. (с. 261)