ГЕОПОЛИТИКА

Румен Георгиев, Делови решения: методология и организация, 376 стр. “Марин Дринов”, С.2005

Появявата на книгата на проф. д-р Румен Георгиев на пазара е много радостно събитие. Научната общественост изпитва силна потребност от литература засягаща теоретични и методологични проблеми на управлението. По принцип, управленската литература е недостатъчна , а още повече тази, която е насочена към основни нови виждания в областта на теорията. Това е едно от нейните основни достойнства. Много години вече праксеологията , пазарните проблеми от тяхното ежедневие, мениджмента в неговите видими и ограничени рамки доминират и като виждане, и като литература. Преходът към пазарна икономика, настрои хората към практичното, ежедневното, повърхностното поведение и мислене. Проблемите на пазарната икономика са много сложни и като теория и като практика и особено от гледна точка на управленските решения и поведение на пазарните субекти. Имам усещането, а и виждането, че мениджмънта като проблем измести по-широкото и много по-фундаментално разглеждане на теорията на управлението. Именно от тази гледна точка, книгата на Румен Георгиев е едно полезно и радостно събитие. Това още повече се подчертава от нейното подзаглавие - не въобще за “деловите рашения” а за тяхната методологична и организационна страна.

Книгата е композирана в три части: Теоретични основи на деловите решения (от три глави); Методология и организация на процесите на вземане на делови решения (от четри глави), и Тенденции и предизвикателства пред методологията и организацията на деловите решения. (от две глави). Преди да пристъпя към съдържателния анализ на разгледаните проблеми, трябва да подчертая че авторът много широко е използвал известни чужди съвременни автори - хора с приносни моменти в теорията на управлението и на деловите решения и техната организация. Те са представени преди всичко с подбрани цитати и съпровождащ ги коментар Това прави книгата теоретично аргументирана и представителна. За съжаление, и монографията на Румен Георгиев страда от една много често срещана слабост на редица български автори - да цитират и изпозват широко западната литература, а да недооценяват приноса на българските автори в съответната област. А именно по предмета на изследването - деловите решения в системата на управлението, много български явтори от миналото имат принос в тази област (1).

В първата част, авторът разглежда “деловите решения” като обект на изследване, свързвайки ги в логическа линия първо с риска, и неговите характеристики, касаещи субективните решения, и, от друга страна, обективните условия, които поначало създават една неопределеност за всеки избор. Според него, магистралните направления в теорията на деловите решения са дискриптивните и нормативните теории, които се обединяват чрез теоритя за ефиктивността.. В заключение авторът рзглежда общата характеристика на “инструментите” за ефективността на деловите решения. Моите бележки и препоръки по тази първа част ще направя по-нататък. Тук искам да отбележа онова, което авторът счита за най-съществено като принос и постановка. Той го е очертал в “Резюмето на първата част” (с.94): “На основата на анализ на лиературни източници и на резултати от собствени изследвания и практическа дейност е формулирана нова парадигма. За деловите решения като системно обвързан базов процес, осигуряващ оцеляване и развитие на организацията, независимо от нейния характер, на основата на устойчив приоритет на общите цели и резултати , подходящо съчетаване на икономически, социални, структурни, личностни и технически условия и съзнателно “общуване” с различните видове риск като източник на нови възможности.”

Втората част на монографията е най-голяма по обем, но по-важното е, че представлява същностната част от разглежданата проблематика.Тя дава теоретичния облик на книгата и в най-добра степен представя самия автор. Един от главните проблеми, с които започва тази част, е “Деловите решения в системата на управление на организациите”. Основната теза на автора е, че управлението се реализира от функциите: предвиждане(планиране), организация с разпоредителство, мотивация, координация, контрол. Изненадващо е че тук не влиза решението. Според автора, решението и информацията са обвързващи функциите – т.е. трансмисии (с. 161). Ще оспоря това становище, когато премина към препоръките. Независимо от това, приносен момент има разработката за типовете решения (типология). Тук отново се разглеждат личностните фактори, но подробно е разработен проблемът със ситуациите, тяхната неопределеност, ситуационният подход при определяне на задачите при взимане на решение, техниката при оценката на факторите и др. Особено добре е разработена седма глава, посветена на “Специфични техники при избора, реализацията и контрола на решения”. Приносен момент в разработката е въпросът за оценката. И книгата само би спечелила, ако той беше развит по-подробно.

Третата част е посветена на проблемите за ограничената рационалност (по Саймън) и “икономическия бихевиоризъм” . Най-голямото достойноство на тази част е, че тя изобилства с разглеждането на трудове на различни основополагщи автори и техните конципции, отразяващи настъпилите промени в развитието на глобалното общество.Същевременно основен недостатък е, че липсва необходимият авторов преразказ, авторова интерпретация и структуриране на многото проблеми и концепции, които в по-вечето случаи се споменават мимоходом.

В увода авторът пише: “Книгата е една интелектуална провокация, предполагаща диалог, взаимна критика и обучение на читателите и автора.” Ще се възползвам от тази покана и ще направя своите препоръки. Те не трябва да се възприемат като отрицание на достойнствата на книгата, а като опит за дискусия.