ГЕОПОЛИТИКА

От края на 80-те години мюсюлманските организации започнаха да играят все по-забележима роля в политическия живот на Великобритания. Тласък за това даде прословутият случай със Салман Рушди. Непосредствено след публикуването на скандалната му книга “Сатанински строфи”, местните мюсюлмани създадоха Британски комитет по въпросите на ислямските организации. Комитетът се обърна към министъра на вътрешните работи с искане да бъде забранено разпространението на книгата, което остана без последици. Дискусиите по случая Рушди обаче окончателно убедиха британските мюсюлмани, че техните организации са слабо представени на държавно ниво и без обединяването си не могат да влияят реално върху властта. Днес ислямската общност във Великобритания демонстрира политическата си активност на няколно нива. На първо място, чрез създаването на различни мюсюлмански асоциации и партии, част от които са умерени, но повечето стоя на откровено радикални позиции. И на второ място – чрез участието си в основните британски политически формации.

Така, през септември 1989 беше създадена британската Ислямска партия. Целта и е ислямското вероизповедания да получи същия статут, с който се ползва официалната англиканска църква. В програмата е записано също въвеждане на мюсюлманско религиозно обучение в британските училища, както и държавни субсидии за мюсюлманските учебни заведения.

През 1992 Камил Сиддики пое инициативата за създаването на Ислямски парламент във Великобритания. Парламентът включва 150 депутати, председател и четирима зам.председатели. Сиддики призова мюсюлманите да не спазват британските закони, които противоречат на Исляма. Истината обаче е, че нито Ислямската партия, нито мюсюлманския парламент не съумяха да получат сериозна подкрепа от мюсюлманските общности във Великобритания.

През 1996 беше създаден единен представителен орган на британските мюсюлмани – Съветът на мюсюлманите във Великобритания. През 2001 неговията генерален секретар Юсуф Бейлок заяви, че Съветът изразява интересите на мюсюлманските общности в страната. Междувременно, Съветът бе признат и от британското правителство. В средата на 90-те години на миналия век, във Великобритания имаше около 900 джамии и 950 различни мюсюлмански организации. През 1997, по официални данни, в страната са живели 1,5 млн. мюсюлмани, от които 610 хиляди – от Пакистан, 200 хиляди – от Бангладеш, 160 хиляди – от Индия, 350 хиляди – от Близкия изток и Африка и 180 хиляди – от други страни.

* * *

Междувременно в Лондон се настаниха повечето западноевропейски ислямски централи, много от които активно подкрепят радикалните ислямистки групировки. Така Ислямската информационна служба (Ал-Маршад ал-Ислами), обявяваща се за правозащитна организация, не крие привързаността си към идеите на фундаменталистите. Проповядвайки в една от лондонските джамии, лидерът на организацията Абу Хамза ал-Масри, оправда масовите убийства, извършвани от алжирската “Въоръжена ислямска групировка” сред местното население. С непосредствената финансова подкрепа на Осама бин Ладен той създаде организацията “Ал-Аксар аш-Шариа” (“Привърженици на Шариата”). От името на алжирската “Въоръжена ислямистка групировка” той издава и бюлетина “Ал-Ансар”. В същото време подкрепя радикалната ислямистка “Армия на Аден” в Йемен, в чиито редове се сражава собственият му син, както и неколцина други араби, граждани на Франция и Велокобритания, изпратени от неговата организация. Непосредствено след събитията от 11 септември ал-Масри заяви, че ако авторите на атентатите са мюсюлмани, то действията им са справедливи и оправдани.

Организацията “Ал-Мухаджирун” (“Емигранти”) беше създадена през 1983, в рамките на Партията за ислямско освобождение (“Хизбут-т-тахрир”). Нейни поделения активно действат в Пакистан, Франция, Германия, САЩ, Индия, Йемен, Великобритания и Бангладеш. Целта и е създаването на световна ислямска държава. Ръководителят на “Ал-Муджахирун” Омар Бакри дори заяви, че Англия ще стане “център на ислямския свят”, а Трафалгарският площад – “наша Мека”. Организацията активно подкрепяше джихада в Босна и Чечения. Именно тя изпрати официално четвърт милион долара за групировката на Шамил Басаев. Чрез собствената си търговска фирма, Омар Бакри събира дарения за мюсюлманските диаспори в различни страни. След това, под формата на търговски плащания, тези суми се прехвърлят в районите на въоръжени конфликти. Така, само през последните три години организацията е прехвърлила в Чечения, Кашмир и Афганистан около 200 граждани на Великобритания, изповядващи исляма. Според британските специални служби, броят на активистите на “Ал-Муджахирун” е около 1000 души. Именно заради присъствието в Лондон на радикални ислямисти като Омар Бекри, някои западни журналисти започнаха да наричат града “Лондонистан”. Тук е мястото да припомним и, че през април 2001, именно в Лондон, се проведе конгрес на радикалните ислямистки организации, сред които египетската “Ал-Джихад”, алжирската “Въоръжена ислямска групировка” и дори “Ал Кайда”. Конгресът беше организиран от “Ал-Муджахирун”. Според нейния лидер Бакри, борбата между исляма и атеизма трябва да се води на три нива: културно (разпространяване на радикалните ислямистки идеи), политическо (разобличаване на корумпираните режими в мюсюлманските страни) и военно (чрез осъществяване на “джихад” в “окупираните територии” като Чечения, Палестина, Арабския полуостров, Босна и т.н.). Омар Бакри е яростен противник на идеята за интеграция на мюсюлманите в западните общества. Той твърди, че: “Ние не вярваме, че можем да се интегрираме в онези общества, в които живеем. Не съм привърженик на пълната изолация, но не подкрепям и идеята за интеграция”. Според него, интеграцията е възможна само ако британското общество приеме ислямските ценности, а не обратното. “Или ние ще проповядваме на Запада и той сам ще приеме исляма, или ще продължим да живеем на Запад и под влияние на нашия начин на живот той ще приеме исляма като политическо, но не и идеологическо решение на собствените си проблеми”.