ГЕОПОЛИТИКА

През последните месеца се очертават интересни тенденции в развитието на и без това сложните отношения между Индия, Иран и Пакистан, като в техните рамки се забелязва както стремеж към взаимодействие, така и на остра конкуренция помежду им. Така, Иран се стреми да укрепи връзките си със съседите, на фона на растящото напрежение на отношенията със САЩ, докато Индия и Пакистан се опитват да отслабят усилващият се американски контрол над региона (инструмент за чието укрепване е и създаването на изкуствени бариери между трите съседни държави). Еновременно с това, Пакистан и Индия се стремят да извлекат и определена полза за себе си от сътрудничеството със САЩ, включително като си гарантират доставки на свръхмодерно американско оръжие.

След успешното формиране на правителството на шиитското мнозинство в съседен Ирак, Техеран се обръща на изток за да нормализира отношенията си със съседите, надявайки се, че тяхната подкрепа ще компенсира донякъде ефекта от американското военно присъствие в Ирак и Афганистан. Едновременно с това Иран укрепва връзките си с Русия и Китай.

През април Вашингтон (стремейки се да оправдае растящото си присъствие в региона) обяви Иран, Индия и Пакистан за елементи от т.нар. “рисков триъгълник”. Според водещия анализатор на Американския военен колеж Лари Хъдсън, “Афганистан, Пакистан и Иран са разположени в този “рисков триъгълни” и задача на САЩ е да влияят активно върху събитията в него за да отслабят проблемния му характер”. Той отбелязва, че: “САЩ се сблъскват с крайно противоречивата ситуация, породена от необходимостта американското военно присъствие в региона да се запази за да се гарантират стратегическите интереси на Вашингтон, включващи стабилизирането и трансформацията на тези проблемни региони, докато в същото време това приъствие продължава да си остава основната мишена за акциите на радикалните ислямисти, които са предизвикателство пред налагането на американския проект за света. Антиамериканските настроения в някои региони остават силни. Ние не можем да останем, но и не можем да си позволим да се изтеглим”.

Междувременно Вашингтон продължава да следва политиката на “моркова и тоягата”, опитвайки се да провали процеса на сближаване между Иран и неговите съседи, който би сложил край на международната изолация на Техеран. В случая, като “морков”, администрацията на Буш използва предложението да продаде на Индия и Пакистан модифициарни изтребители Ф-16, способни да носят и ядрено оръжие. Индия все още се колебае дали да приеме, излъчвайки определени сигнали, че би могла да се обърне и към ЕС или Русия, като потенциални доставчици на подобно въоръжение. Що се отнася до Пакистан, отчитайки тясното сътрудничество между Ирани и Индия (която е най-големия съперник на Исламабад), той заема още по-двусмислена позиция, подкрепяйки обаче американското военно присъствие в Афганистан. Нещо повече, пакистанците предлагат да посредничат между Вашингтон и Техеран за решаването на проблема с иранската ядрена програма.

На свой ред, режимът на аятоласите съзнава, че неговия мюсюлмански съсед, разполагащ с ядрен потенциал, може в един момент да използва доставяното му от САЩ модерно въоръжение именно против Иран. Тези опасения са подклаждат съзнателно от Вашингтон, опитващ се да сдържа иранските амбиции. От друга страна обаче, подобна американска стратегия рискува да ускори създаването на собствен ядрен щит от иранския режим.

През март високопоставени пакистански чиновници заявиха, че предложението на САЩ за продажба на изтребители Ф-16 не е свързано с американо-иранското противопоставяне. Това бе направено в отговор на появилите се в пресата съобщения, че Пакистан е решил да се “реваншира” за доставката на изтребителите като помогне на Вашингтон да застави Иран да се откаже от ядрената си програма. Исламабад призна, че един от водещите пакистански ядрени специалисти Абдул Кадир Хан, е снабдявал иранците с центрофуги, използвани за обогатяването на уран, а редица високопоставени пакистански чиновници разкритикуваха Техеран, че не сътрудничи достатъчно на Международната агенция по атомна енергия. Напрежението в отношенията между двете съседни държави се усили и поради обвиненията срещу Иран, че подкрепя сепаратисткото движение в Белуджистан (провинция, поделена между двете държави).