ГЕОПОЛИТИКА

Преди година, на срещата на Г-8 в Си-Айлънд най-много спорове предизвика прословутият американски план за реформи за Големия Близък изток и Северна Африка. Както е известно, тази своеобразна политическа доктрина на Вашингтон цели демократизацията на страните от региона.

САЩ приключиха изработването на този документ още в началото на 2004 и го изпратиха до държавите-членки на Г-8, както и до страните от региона. Четири водещи арабски нации – Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Тунис категорично отхвърлиха американския план и отказаха да участват във въпросната среща. Смисълът на тази арабска реакция обясни египетският президент Хосни Мубарак, според който: “целта на американския проект е да се размие арабската същност, защото реализацията му ще доведе да разпадането на Лигата на арабските държави и арабите ще загубят своята идентичност”.

На свой ред, много от лидерите на държавите-членки на Г-8, макар и да изразиха съгласие относно необходимостта от реформи в Близкия изток, не крият скептицизма си за чисто декларативния характер на американския план, неговото съдържание и перспективите му за реализация. Френският президент Ширак например, открито разкритищува плана, отбелязвайки че”регионът не се нуждае от мисионери на демокрацията”. Към мнението му се присъедини и Романо Проди, който по това време (т.е. първата половина на 2004) ръководеше Европейската комисия. Той предупреди, че “майка на всички конфликти в Близкия изток е противопоставянето между евреи и палестинци, което е и основната пречка за провеждането на реформи в региона”. На свой ред, високопоставен дипломат от Г-8 заяви пред катарската телевизия “Ал-Джазира”, че предлаганите от Вашингтон реформи са “един нечестен план, целящ да оправдае постоянното присъствие на американските войски в Близкия изток, охраняващи достъпа да саудитския петрол”.

Доста по-мека беше оценката на проекта от страна на онези, които според САЩ трябва да станат основните му изпълнители – т.е. страните приели поканата на Вашингтон и взели участие в миналогодишната среща на Си-Айлънд. Така, кралят на Йордания Абдула ІІ посочи, че всеки процес на реформи следва да се осъществява отвътре, докато натрапваните отвън инициативи само вредят на дейността на сериозните местни реформатори. На свой ред турският премиер Реджеп Ердоган подчерта, че процесът на демократизация на Близкия изток е необходим, но следва да се провежда не по схемата “отгоре-надолу”, а с активното участие на самото население на близкоизточните държави. Според Анкара, международната общност “може и трябва да подкрепи предприеманите усилия за промени в региона, но не бива да се пренебрегва регионалната специфика, нито пък да се поддаваме на изкушението да се предлагат бързи решения, които неизбежно са обречени на провал. Идващите отвън инициативи (дори и ръководещи се от най-благородни подбуди), които не са обмислена до най-малката подробност, могат само да доведат до появата на нови проблеми. Затова ключови принципи в този процес трябва да са доброволността, постепенността и съпричастността. Онова, което се натрапва отвън винаги е контрапродуктивно”.

Подобна позиция на Анкара, която, от една страна, подкрепи необходимостта от промени, а от друга – подчерта необходимостта те да бъдат осъществявани изключително внимателно, по принцип устройваше Вашингтон. Именно поради това САЩ избраха Турция за един от ключовите изпълнители на своя проект. Редица известни експерти отбелязаха, че именно по време на обсъждането в Си-Айлънд на въпросите за реформирането на близкоизточния регион, бе изтъкнато и значението на Турция като един от основните участници в регионалните процеси. За разлика от участващите в срещата Алжир, Афганистан, Бахрейн, Йордания, Ирак и Йемен, Турция беше поканена в Си-Айлънд и участваше в обсъждането на плана в качеството на “демократичен партньор”, който (както смятят в САЩ) може да послужи като модел за демократична мюсюлманска държава за страните от региона. Това бе потвърдено за пореден път в началото на юни т.г. (т.е. една година след срещата на Г-8) от Джордж Буш, по време на преговорите му с турския премиер Ердоган.

Президентът на САЩ, в частност, подчерта, че “демокрацията в Турция служи за пример на целия Близък и Среден изток”. Което пък означава, че САЩ, както и преди, възлагат ключова роля за реализацията на своя план за демократизация на Близкия изток именно на Анкара.