ГЕОПОЛИТИКА

Миналата 2004 загатна за възможни радикални промени в арменската външна политика. В течение на последните няколко години Ереван успяваше да води т.нар. “комплиментарна” външна политика, опитвайки се да лавира между интересите на големите сили в региона. Но, въпреки официалната теза, че поддържа равнопоставени отношения със САЩ, Русия и ЕС, във военно-политически аспект, Армения не криеше предпочитанията си към Москва. В същото време основната финансова подкрепа за бившата съветска република идва от Съединените щати (Армения е на второ място, след Израел, по количеството американска помощ на глава от населението). В хода на извършващите се в страната обществено-политически реформи Ереван се ориентира към европейските стандарти – страната е член на Съвета на Европа, а от 2004 участва и в програмата “Разширена Европа – новите съседи” (вж.Геополитика – бр.2/04).

Комплиментарността бе основния лозунг на официален Ереван през последните години в отношенията му с другите държави. Напоследък обаче за Армения става все по-трудно да следва подобна политика на равноотдалеченост, а в съвсем близко бъдеще това вероятно ще е направо невъзможно.

“Революцията на розите” в Грузия окончателно потвърди очерталото се и преди това противопоставяне между Русия и Запада за доминация в Южен Кавказ. А усилването на напрежението скоро може да накара Ераван окончателно да забрави за комплиментарния принцип и ясно да обяви външнополитическите си приоритети. В противен случая, Армения (която в много отношения е силно уязвима) просто ще бъде заставена да го направи. Днес особено активно върху геополитическата ориентация на страната влияят четири основни фактора.

Русия

Отношенията между Ереван и Москва датират от векове. Днес обаче те имат, до известна степен, неопределен характер. Проруската ориентация все повече се възприема като наследство от една стара, но постепенно избледняваща традиция. Макар постоянно да се твърди, че руско-арменските отношения имат съюзнически характер, реалните действия в тази посока са далеч по-малко от разговорите и подписаните документи. До днес двете страни не могат да съживят предприятията, предадени през 2003 на Русия за сметка на арменския държавен дълг.

В същото време официален Ереван не спира да повтаря, че руската 102-ра военна база, разположена в Гюмри, е гаранция за сигурността на страната. Впрочем, арменското общество (като цяло) се придържа към същото мнение. За Армения от особено значение е и фактът, че в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (създадена през април 2003 с участието на Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан – б.р.) може да купува оръжие по цени на вътрешния руски пазар.

Изключително сериозно изпитание за авторитета на Русия в арменското общество бе затварянето на руско-грузинската граница, което доведе до транспортна блокада на Армения. На практика, по този начин Москва сама направи онова, което дълго време не успяваха да постигнат американците.

Настроенията в арменското общество започнаха все повече да се накланят в полза на прозападната ориентация. Впрочем, и официалната реакция бе доста неочаквана. Външният министър Вардан Оксанян директно обяви, че Армения трябва да отчита факта, че интересите и невинаги съвпадат с руските. Ереван не бе си позволявал подобни остри изказвания от дълги години насам, като вместо това винаги подчертаваше, че няма никакви разногласия с Москва.

През последната година обаче, арменският елит (и, особено, опозиционно настроената част от него) започна да си позволява все по-откровено антируски заявления, каквито само допреди шест месеца изглеждаха немислими. Първоначално тези настроения обхванаха редиците на радикално настроената опозиция, за което способстваха редица обстоятелства и, на първо място, откровената подкрепа на Кремъл за Роберт Кочарян по време на последните президентски избори. На силна критика бяха подложени и големите отстъпки, които правителството направи, предавайки на практика в ръцете на Русия енергийния сектор на страната. Допускането на още такива политически гафове може да доведе до сериозни промени в обществените нагласи, при това съвсем не в полза на Москва. Да не говорим, че Русия почти не работи с арменските неправителствени организации, чието социално влияние прогресивно нараства. В тази сфера изцяло доминират американските и европейски структури, което прави позициите на последните далеч по-силни, отколкото руските.

САЩ

Активността на Вашингтон спрямо Армения прогресивно нараства. Грузинските събития се оказаха онзи рубеж, след преминаването на който американската позиция в Южен Кавказ стана прозрачна и предсказуема. Вашингтон ясно дава да се разбере, че Армения е сериозен фактор за регионалната политиката на САЩ. Симптоматично е, че новото американско посолство, което се строи през последните месеци на брега на Ереванското езеро, ще бъде най-голямото представителство на САЩ в света. Освен това, през лятото, за посланик в Армения бе назначен Джон Евънс – бивш шеф на руския отдел в Държавния департамент, т.е. изключително сериозна фигура в геополитическата игра за Южен Кавказ.

Белият дом всячески подпомага икономическото развитие на Армения, виждайки в него основен лост за укрепване на влиянието си в страната. Така, Армения бе включена в списъка от 16 държави, които ще претендират за допълнителна помощ от няколко стотин милиона долара в рамките на американската правителствена програма “Предизвикателствата на хилядолетието”. Освен това бе сериозно увеличена (до 8 млн.долара) и военната помощ на САЩ за Ереван. Американците се заеха и с модернизирането на свързочната система на арменската армия, което, само по себе си, никак не се вписва в армено-руското военно сътрудничество.