ГЕОПОЛИТИКА

Бъдещето на т.нар. “Голям Близък изток” (включващ освен близкоизточния регион, също районите на Каспийско море, Кавказ и Средна Азия), в качеството му на ключов елемент от евразийското геополитическо “ядро”, е изключително важно за света и човечеството, като цяло. Въпреки че двете най-могъщи държави в Евразия – Китай и Русия, успяха (в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество) да смекчат, до известна степен, недоверието помежду си, все още липсват достатъчно гаранции, че те ще си сътрудничат наистина ефективно в политическата и икономическа сфери. От друга страна, регионът, притежаващ 3/4 от световните запаси от енергоносители, традиционно е сред основните цели на свръхсилите.

Както посочва американският геополитик Збигнев Бжежински, Евразия е пространството, където са разположени шестте държави, притежаващи най-развитите (след американската) икономики на планетата и изразходващи най-много средства за въоръжаване. Тук са всички страни (извън западния свят), притежаващи атомно оръжие, в същото време - тук е и социално нестабилният близкоизточен регион, където продължава да се разгаря религиозният фанатизъм, формиращ основата за очертаващ се сблъсък на цивилизациите и където е центърът на производството на наркотици, носещи заплахи за целия свят. Приемайки подобна оценка, лесно можем да предположим и, че в най-скоро време страните от Билзкия изток, Каспийския регион, Кавказ и Средна Азия неизбежно ще бъдат изправени пред нови и много сериозни проблеми, свързани с продължаващата експанзия на САЩ – единствената свръхдържава на планета през последните 15 години (т.е. след разпадането на Съветската империя).

От една страна, расте потребността на развитите икономически и индустриално държави от енергоносители, от друга – световните запаси от тях започват да се изчерпват. Смята се, че през следващите 25 години енергийното потребление в света ще нарастне с 50%. В тази връзка, контролът над региона на “Големия Близък изток”, притежаващ ¾ от световните запаси от енергоносители, през който освен това минават важни транспортни артерии, е първостепенна и най-важна цел на държавите, претендиращи за световна доминация.

САЩ по пътя към световна хегемония

Разпадането на баланса на двуполюсния свят през 1990 бе изцяло в полза на Америка. През последните години всички сме свидетели, как САЩ (особено след терористичната атака срещу тях от 11 септември), под лозунга за “война с тероризма”, се ориентираха към практическата реализация на предварително поставената цел – установаване на собствената си хегемония над планетата. В това отношение американците бяха улеснени от факта, че терористичните мрежи, значителна част от които бяха създадени и използвани по време на студената война в рамките на стратегията за сдържане на съветското настъпление към топлите южни морета, по-късно започнаха да работят срещу САЩ. Обявявайки за своя цел унищожаването на терористичните огнища, американците (със санкцията на ООН) първо атакуваха Афганистан, а след това окупираха и иракския диктатор Саддам Хюсеин, под предлог, че режимът му произвежда оръжия за масово унищожение. Така, на фона на продължаващият израело-палестински конфликт, превърнал се в своеобразна “гангрена” за Близкия изток, Съединените щати създадоха изключително опасна среда в региона, постоянно ерозираща мира между културите и цивилизациите и благоприятстваща още по-големия подем на тероризма.

Междувременно (докато течаха спорове, коя страна от “оста на злото” може да се окаже следващата мишена), Америка се сдоби с ключови военни бази в някои азиатски държави, променяйки режимите в други и така, стъпка по стъпка, се опитва да постави целия регион под свой контрол. Днес е вече съвсем ясно, че обект на американската геополитическа стратегия е целият “Голям Близък изток”, овладяването на който се извършва под невинния предлог за “липсата на демокрация”, “нарушаване на човешките права” или “дискриминация на жените”.

Кой може да спре американците?

Събитията от последните 10-15 години показват, че светът е на прага на окончателното установяване хегемонията на една, единствена свръхдържава. И ако не се появят регионални сили, способни да балансират тази хегемония, т.е. ако не бъде ограничено американското господство на планетата, съществува реална опасност много развити или развиващи се икономики да се окажат в трудно положение, а човечеството, като цяло, да се сблъска с още по-голяма трагедия, от тази която днес преживява Ирак. В същото време държави с огромен потенциал, като Русия, Китай, Турция и Иран засега не демонстрират способност да формират сила, способна да промени развоя на събитията. Нито Китай, който мнозина напоследък определят като втората, от икономическа и политическа гледна точка, “свръхдържава” в света, нито Русия, продължаваща да счита немалка част от региона за своя сфера на влияние, все още показват особено желание за активно сътрудничество с регионалните сили, каквито са Турция и Иран. Макар че Русия и Китай, заедно с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, направиха много за гарантиране на сигурността, тяхната активност би следвало да се разшири в икономическата и политическа сфери, като особено важно е изграждането на достатъчно мощен силов център, способен активно да противостои на американската хегемония.

Всъщност, САЩ и Великобритания не просто се стремят да завладеят, или поне да поставят под контрол, енергийните ресурси и транспортните коридори в евразийския регион. Плашейки Русия с претенциите на бурно развиващият се Китай в Евразия, те съзнателно се опитва да разединят и противопоставят тези две големи континентални сили.