Тенденции в азиатската енергийна геополитика
| Съдържание на статията |
|---|
| Тенденции в азиатската енергийна геополитика |
| Страница 2 |
| Страница 3 |
| Страница 4 |
| Страница 5 |
| Страница 6 |
| Всички страници |
Според последния прогностичен доклад на ЦРУ „ Mapping The Global Futures – 2020 ”, ХХІ век ще протече под знака на развиващия се свят. Един от факторите ще бъде променената с ветовната демографска картина. Населението в света ще нарасне и ще се подмлади изключително за сметка на развиващите се страни. Очаква се към 2020 населението на Китай и Индия да бъде съответно 1,4 и 1,3 милиарда души.
Китай и Индия ще бъдат основни въздействащи вектори върху динамиката на геополитическата обстановка. Бурното икономическо развитие ще направи тези държави глобални сили. И само непредвиден политически или икономически трус, или някаква рязка промяна в глобализационния модел може да промени тази тенденция. Комбинацията от продължителен икономически растеж, повишена военна мощ, прилагане на високи технологии и неограничени човешки ресурси ще бъде в основата на очакванията за политическо влияние на двете държави.
Нарастването на енергопотреблението към 2020 ще окаже съществено въздействие върху геополитическата обстановка. Най-важният въздействащ фактор върху световните енергийни нужди ще бъде глобалното икономическо развитие, и преди всичко това на Китай и Индия.
Китай
В сравнение с началото на реформите от 1978 икономическият ръст на Китай е нараснал четири пъти. Страната продължава да увеличава своя потенциал и очакванията са през 2010 китайската икономика да надмине два пъти тази на Германия, а през 2020 да изпревари японската. Решаващ принос за постигането на тези очаквани резултати ще има развитието на енергийният сектор.
Понастоящем, една четвърт от ежегодния прираст на световното потребление на нефт се пада на Китай и в обозримо бъдеще този дял ще нараства. Пекин увеличава вноса на енергийни суровини, а китайските компании все повече инвестират в страните - производителки на нефт.
В януарския брой от 2006 на правителственото издание China Securities Journal, Центърът по изучаване на проблемите за развитие на Китай прави прогноза, че търсенето на нефт в страната през 2006 ще нарасне с 6%, при което китайската икономика ще се нуждае от 328 млн. тона суров нефт, т.е. 6,56 млн. барела ежедневно.
Изминалата 2005 е показателна за активността на китайските петролни компании в стремежа им да разширят своето присъствие в нефтения отрасъл. Каспийският регион и съседните на него страни от Кавказ и Средна Азия се превръща в място, където тази активност открива нови възможности за енергийните компании на страната.
През юни 2005 националната петролна компания на Китай - China National Petroleum Corp. (CNPC) и националната холдингова компания "Узбекнефтегаз" сключиха споразумение за извършване на проучвателни работи в Узбекистан . Също през юни, Sheng Li Oil - дъщерна фирма на китайската нефтохимическа корпорация Sinopec , подписа споразумение с държавната нефтена компания на Азербайджан за проучване, разработка и разделяне на продукцията от нефтеното находище в Гарачухур, чиито залежи се оценяват на 5.65 млн. тона нефт.
В същото време китайската Great Wall Drilling Company получи правата за извършване на сондажни работи за канадската Can Argo Energy Corporation на нефтеното находище Манави в Грузия , а Sheng Li Oil започна проучвателни дейности за въглеводороди в Алайската долина на Киргизстан , където се очаква да бъде разкрит не по-малко от 50 млн. тона нефтен еквивалент.
Казахстан. От 1997 националната нефтена компания CNPC на Китай инвестира повече от 2.6 млрд. долара в Казахстан. През октомври 2005 CNPC спечели на търг петролната компания PetroKazakhstan Inc. в конкуренция с индийската ONGC. Тогава CNPC заплати 4.18 млрд. долара (3.4 млрд. евро) за своята най-голяма задгранична придобивка и това в известен смисъл беше отмъщение към Вашингтон за блокирането на покупката на американската компания „ Unocal” от Китай.
На 15 декември, чрез CNPC, Китай откри нефтопровод от Казахстан към северозападен Китай. Поради недостатъчните възможности на Казахстан, първоначално половината от капацитета на тръбопровода (около 200 хил. барела на ден) ще се запълва с нефт от Русия. На откриването присъства Чжан Гуобао , зам.-председател на Националната комисия за развитие и реформи.
Новият тръбопровод е с дължина 962 км. и тръгва от нефтеното поле в Кашаган на Каспийско море. То е най-голямото ново нефтено откритие от десетилетия насам и по размери превишава това в Северно море. С него до голяма степен се намалява геополитическото значение на нефтопровода Баку - Тбилиси – Джейхан, който бе открит през миналото лято с ясната и силна поддръжка на Вашингтон. Изграждайки нефтопровода, Китай си осигурява известна енергийна независимост от Вашингтон. Това означава и по-тясно сътрудничество в енергийната сфера между Китай, Казахстан и Русия – сценарий, който е изключително неприятен за геополитическата стратегия на Вашингтон.
Тръбопроводът Китай - Казахстан е част от мащабен китайски план за осигуряване на енергийни суровини за страната, използвайки природните богатства на Казахстан. Целта на плана е създаването на нов коридор за износ на петрол и природен газ, тръгващ от богатия на нефт и газ каспийски басейн на Казахстан, включително Кашаган, през серия от нефтени зони на западен и централен Казахстан към Китай. Така ще се свържат различни участъци от бъдещата енергийна инфраструктура (някои изградени от Русия, други които ще бъдат построени от Китай). С изпълнението на проекта Китай за първи път ще си осигури стабилен източник на енергия, който няма да зависи от американските действия, какъвто в момента е случаят с нефтените доставки от Персийския залив и Судан.



