ГЕОПОЛИТИКА

Подобно на останалите фундаментални човешки потребности, сигурността и геополитическото съзнание имат силен консервативен заряд. Сигурността и геополитиката са категории на консервативното, традиционалистко мислене. Всяка човешка общност има естествено заложени и биологично предопределен териториален императив - волята да се владее определено свое пространство. На основата на териториалния императив всяка човешка общност има свои фундаментални геополитически потребности. Според редица експерти обаче, в началото на третото хилядолетие класическата геополитика постепенно придобива нови форми, които поне привидно са далеч от традиционния силов подход в международните отношения.

Напълно закономерно, според логиката на парадоксите в историята, новата среда за сигурност в началото на ХХІ в e к налага изключителен либерализъм и новаторство в подходите към такива консервативни дейности като геополитиката и политиката за сигурност. В световен план възникват заплахи за сигурността, които не могат да бъдат неутрализирани ефективно от традиционните силови структури – вътрешното и военно министерства. Националните системи за сигурност в редица страни, включително и в България, са в процес на дълбока трансформация.

Концептуалната база за процесите на трансформация в системите за национална сигурност се формира от няколко нови концепции за сигурността, като напр. концепцията за сигурност на гражданите и територията (homeland security), човешка сигурност ( human security ), гражданска ( civil security ) и обществена сигурност ( societal security ). В България този нов подход към сигурността все по-често се обозначава с термина «гражданска сигурност». Чрез понятието «гражданска сигурност» се обозначава един нов, много по-широкообхватен подход към сигурността, надхвърлящ традиционните концепции за «държавна сигурност» и «национална сигурност».

На концептуално равнище «гражданската сигурност» може да се дефинира като състояние на обществото, при което държавата не е способна да запази монопола върху прилагането на сила, при което различни легитимни и нелегитимни не-държавни структури започват да изпълняват функции по обезпечаването на индивидуалната и групова сигурност. Сигурността на „държавата” и „нацията”, като абстракции, се измества от сигурността на отделния гражданин като висша и конкретна ценност.

На нормативно равнище, „гражданската сигурност” се дефинира като състояние на обществото, при което е постигната ефективна защита на населението и националното стопанство при бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации за намаляване на уязвимостта, минимизиране на вредните последствия и бързо възстановяване.

Предпоставки за разработването на Концепция за гражданска сигурност

Налице са редица фактори, предопределящи разработване на отделна Концепция за гражданска сигурност като съставна част от Концепцията за национална сигурност на Република България.

На първо място, процесът на глобализация променя самата същност и роля на държавата такава, каквато я познаваме. Трудно е да се предвиди, как точно ще изглеждат държавите и нациите през 2050 например. Трансформирането на “традиционните” държави и нации налагат трансформиране на сектора за сигурност като ключов елемент в структурата на традиционната държава. От перспективата на 2006 можем да дадем отговор на глобалните процеси на трансформация чрез концепциите за гражданска и човешка сигурност.

На второ място, статистиката показва, че много по-голям брой хора загиват в резултат на бедствия, аварии и катастрофи, отколкото от терористични актове и от действията на организираната престъпност. Естествено, природните бедствия и катастрофите не могат да бъдат елиминирани, но може да бъде подобрена системата за управление при кризи и да се сведат до минимум негативните последици от бедствията. Именно това е една от целите на концепцията за гражданска сигурност.

Концепцията за гражданска сигурност се основава на традиционната концепция за национална сигурност, при отчитане на новата среда за сигурност и новите заплахи. Гражданската сигурност не отменя националната сигурност, а я допълва и разширява обхвата и с оглед постигане на по-висока степен на сигурност за всеки отделен гражданин.