ГЕОПОЛИТИКА

Напоследък все по-често сравняват Русия с Китай, особено що се касае до китайския опит за успешно (поне, както изглежда) икономическо развитие. Лично аз смятам (и съвсем не съм единственият), че подобно сравнение не е добре осмислено, защото в историческата динамика са съпоставими не едновременните, т.е. синхронните, обекти, а намиращите се в една и съща фаза от развитието си, т.е. синфазните. Което не би могло да се каже за Русия и Китай, защото те преживяват качествено различни демографски преходи, като в Китай е налице огромно селско население, откъдето тепърва могат да се черпят необходимите демографски ресурси, които в Русия отдавна са изчерпани. Настоящата статия обаче, няма да разглежда този въпрос. В края на краищата, някогашният СССР също най-често бе сравняван с Китай - наред със САЩ, разбира се (1). Конюнктурните, чисто икономически (а икономиката, като наука, едва ли работи в мащаба на столетията) и други подобни, сравнения са разбираеми, макар и повърхностни. Съвършено ясни са и основанията за геополитическите сравнения, макар че по правило това не са сравнения, а по-скоро изясняване на реалните и възможни връзки, включително и на потенциалните конфликти (което е различна логическа процедура, която ще разгледаме по-нататък). По-сериозни са сравненията въз основа на размера на територията, в съчетание с нейната структура – като в случая става дума за най-големите страни на планетата, които са съотносими не с отделни други държави, а с цели части на света – континенти, или субконтиненти (Индия, обединена Европа, Бразилия, САЩ, Австралия и т.н.), или пък – в исторически план – с най-големите колониални империи (британската и испанската). Има ли обаче и по-сериозни основания за сравнение, или поне за съпоставка, защото могат да се съпоставят и несходни и дори несравними обекти? Мисля, че такова основание е налице.

В редица съществени аспекти на културния ландшафт Русия и Китай си приличат. Същото (дори в още по-голяма степен) се отнася за съвременен Китай и някогашния СССР. Тоест, настоящата статия продължава серията от съпоставки между Русия и нейните части, с други страни и региони (2). В този смисъл, ще ни интересува тъкмо (и най-вече) сходството, най-малкото защото то много по-рядко се забелязва, докато различията винаги изглеждат далеч по-очевидни.

И така, какво е сходното между гъстонаселените, почти лишени от гори и изцяло селскоскопански усвоени равнини на Китай, където се култивира напоявано земеделие и преобладава мусонният климат, и руския ландшафт? Ако разглеждаме културния ландшафт изключително, или предимно, в аспекта на природната му основа, или пък във връзка с нея, това съображение би било съвсем резонно. Само че учените разглеждат културният ландшафт, като такъв, още от времето, когато през 1826 гениалният Йохан фон Тюнен открива и доказва, че културният ландшафт е закономерно диференциран, и безотносително на диференциацията на природния ландшафт и дори при пълната му еднородност (3), подобен ход на мисли е абсолютно закономерен (макар че и досега в Русия изследването на културния ландшафт се извършва предимно под формата на анализ на трансформирането на неговата природна основа).

За Русия (още повече пък за бившия СССР) и Китай е характерна силната „запечатаност” на държавата в пространството. Културните ландшафти на двете страни са в максимална степен „одържавени”. В частност, такава, обикновено незабележима в западния свят реалност, като административно-териториалното делене, играе в тези две страни ключовата роля на „скелет”, на който се крепи целият живот на пространството и обществото. Самият културен ландшафт е негова своеобразна обвивка, той е производен и, едновременно, произведен от него. Тоест, административно-териториалното делене е ландшафтообразуващ фактор. Комплекските райони на ландшафта (независимо дали на някой му харесва или не) съвпадат с регионите в рамките на административно-териториалното делене (4), както блестящо бе доказано от Б.Родоман в големия му цикъл от изследвания, посветени на ландшафтните особености на Русия (5).

Очевидно, китайското пространство притежава съществено сходство с някогашното съветско пространство (тъй като не съм специалист по Китай не бих могъл да кажа точно колко голямо е то). Впрочем, ситуацията в Руската Федерация започва постепенно да се променя и, макар че все още няма с какво да се измерва структуриращата роля на административно-териториалното делене, с него е несъпоставима нито идна друга структура. И в Руската Федерация, и в Китай, регионите (в Китай това са провинциите) представляват пределно комплексни райони, организирани като възлови, въз основа на връзките си с доминиращият във всяко отношение административен център. Дори и идентичността на жителите до голяма степен се определя, или пък съвпада, с регионите на административно-териториалното делене. Разбира се, китайските провинции са исторически оформени, но и границите на немалко руски региони почти съвпадат с тези на губерниите от времето на Екатерина Велика (т.е. отпреди повече от 200 години) и дори със старите руски княжества. В тези две страни регионите съществуват съвсем реално и в това си качество са напълно способни да отстояват своя собствена политика, както и стана в хода на регионализацията на СССР, частен случай на която (макар и най-важният) бе и разпадането на самата съветска империя. В каква именно фаза се намира днес Китай (ако измерваме развитието на нещата там по скалата на разпада на СССР) не е съвсем ясно, но ми се струва че днешен Китай не съответства на СССР от 1984 (когато регионите вече съществуваха), а по-скоро на една доста по-късна дата – процесите на регионализация в Китай вече започнаха: налице е увеличаване на регионалните различия и противоречията между провинциите и специалните зони (в рамките на няколко провинции), между Севера и Юга (близостта на Хонконг, чуждестранните инвестиции, многото свободни икономически зони, бурният икономически ръст), както и между крайбрежните и вътрешните провинции. Само че пространствата на Китай и Русия са така устроени, че подобни противоречия директно се транслират към Центъра и го дестабилизират, тъй като Центърът, призван да решава тези противоречия, просто не е способен на компромиси.