ГЕОПОЛИТИКА

Доскоро съществуваше определен консенсус относно страните, разположени в географските граници на Балканския полуостров. Днес обаче Словения и Хърватска търсят аргументи, за да се определят като централноевропейски държави и да се откъснат от бремето на името “Балкани”. От друга страна, политическите граници на региона далеч надхвърлят неговия географски периметър. Според френския географ Жак Ансел, в границите на Балканите попадат Албания, България, Гърция, републиките от бивша Югославия и Румъния. Той смята, че Турция не бива да се разглежда като балканска страна. За редица автори, Балканите представляват субрегион в Югоизточна Европа. В нея обикновено се включват Унгария, Румъния, бивша Югославия, Албания, България, Гърция и Европейска Турция.

В така очертаните географски граници полуостровът заема 505 000 кв.км. площ, от които на островите се падат 21 500 кв. км (4,25 %). Политическите граници на Балканите, естествено, не съвпадат с очертаните географски ширини и включват далеч по-обширна площ от около 1 546 610 кв. км. Тази чувствителна разлика се получава от факта, че едва около 5 % от територията на Турция и около 6% от територията на Румъния фактически лежат в географските райони на Балканите (1).

Геополитическата и геостратегическата характеристика на Балканите обхваща и принадлежността им към Черноморския регион. Последният включва България, Румъния и Турция, които заемат западните и южните брегове на Черно море, а така също и другите държави, заемащи северните и източните брегове – Украйна, Русия и Грузия.

От друга страна, известно е, че когато балканските народи са освободени от османците и са определени техните територии и граници, възникват огромни трудности, сплитащи се в истински “Гордиев възел”. Сегашната ситуация в региона, до голяма степен, се дължи на това обстоятелство. Тя е характеризирана от Стивън Лараби така: “… Всички те (балканските народи – О.З.) се раждат от руините на мултинационални империи… Всички имат иредентистки аспирации спрямо съседите си, защото част от територията им е била присъединена към чужда държава, малко от тях не са били подлагани на натиск отвън – поне до най-ново време – за да могат да се развият собствени демократични институции; всички са изтърпели многолетно османско господство…, което им е попречило да изработят дългосрочна програма за модернизация” (2, 8).

Тази характеристика, която определя, преди всичко, историческите параметри на днешната геополитическа ситуация в региона, никога не бива да се пренебрегва особено когато става дума за бъдещето на Балканите. Една далновидна външна политика и взаимоотношения не само със съседите, но и с други близки и далечни страни, би дала шанс тя да се използва в интерес на мира, сътрудничеството и стабилността на региона, в контекста на защита на националните интереси и общата европейска перспектива. Само по този начин е възможно да се съхрани геостратегическото значение на Балканите, като цяло, и на всяка страна поотделно.

Геостратегическото значение на региона

Балканите заемат изключително важен военностратегически район в Югоизточна Европа с обща площ 1 500 000 кв. км, разделена между Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Гърция, Румъния, Словения, Турция, Македония, Сърбия и Черна гора. Дължината на общата брегова линия на полуострова е 27 097 км. Балканските страни граничат с европейски и азиатски държави като: Италия, Австрия, Унгария, Украйна, Молдова, Русия, Азербайджан, Армения, Грузия, Иран, Ирак и Сирия. Това обкръжение оказва сериозно влияние върху съществуващите етнически, религиозни и социални проблеми в региона.

Населението на региона наброява днес около 130 милиона души. Най-многолюдна е Турция ( с площ от 780 580 кв.км., и население от 65 700 000 души). Румъния заема площ от 237 500 кв. км с население от 22, 400 000 души. Сърбия и Черна гора са с територия от 102 136 кв.км. и 10 825 000 население. Останалите страни от региона са Гърция (131 944 кв.км., 10 600 000 души); България (110 913 кв.км., 7 800 000); Хърватска (56 538 кв.км., 4 300 000 души), Босна и Херцеговина (51 130 кв. км., 3 800 000 души); Албания (28 748 кв.км., 3 500 000 души); Словения (20 254 кв.км., 1 900 000 души); Македония (25 333 кв. км., 2 000 000 население) (29). Прирастът на населението на Турция и Албания е 5 пъти по-голям от този на бивша Югославия и Гърция, 17 пъти от този на Румъния и 31 пъти от този на България. Албания има изключително висок темп на демографски прираст (2,5 % годишно).