ГЕОПОЛИТИКА

Темата за шистовия газ продължава да тревожи световната геополитика, но последните новини за провалите на добива му в Европа, сочат, че „шистовото цунами” най-вероятно ще се ограничи само в границите на Америка.

Бумът на добива на шистов газ в САЩ разтърси основите на съвременната геополитика, отправяйки предизвикателство към руския контрол върху газовите доставки за Европа и застрашавайки бъдещето на недотам екологичните видове енергоносители в целия свят. Мнозина смятаха, че съвсем скоро добивът и доставките на шистов газ от Европа и, най-вече, от Полша, ше станат реалност. И разчитаха, че това ще усложни живота на Владимир Путин, доколкото икономиката на Русия в значителна степен зависи от износа на петрол и природен газ.

В края на януари 2012 обаче, кореспондентът на Bloomberg Джо Керъл съобщи, че според ръководството на  корпорацията ExxonMobi, опитите и за сондажи и добив на шистов газ в Полша не са довели до положителни резултати. Еxxon, която е най-голямата частна газодобивна компания в света заяви, че двата и проучвателни сондажа в Полша не са дали достатъчно количество газ, така че добивът му да се приеме за ефективен и изгоден. Това съвсем не е първият лош знак, че надеждите възлагани на европейския шистов газ могат да се окажат илюзорни. Както съобщи на клиентите си (на 1 февруари 2012) компанията Bernstain Energy, през последните две години проучвателните сондажи на компаниите Lane Energy, 3Legs Resources и BNK Petroleum в Северозападна Полша са довели до добива на съвсем малки обеми газ. През миналата 2011 Shell обяви за аналогични негативни резултати в Швеция, а през 2010 Exxon съобщи за провала на проекта си за добив на шистов газ в Унгария. Междувременно, Франция и България забраниха технологията на хидравличното разбиване, която се използва за добива на шистов газ.

Впрочем, потокът от лоши новини за привържениците на добива ва шистов газ не секва. Така, в края на януари 2012 американското Управление за енергийна информация понижи оценката си за възможните обеми на добива на шистов газ в САЩ с цели 40%, като това би трябвало най-сетне да охлади ирационалния възторг, който доскоро пораждаше темата за шистовия газ, особено в САЩ.

Що се отнася до Европа, ако в крайна сметка се окаже, че в Полша няма такива запаси от шистов газ, за каквито се говореше доскоро, вниманието и може да се премести на изток, към Украйна, където обаче корупцията и зависимостта от Русия, пречат за разработването на собствените и запаси от петрол и газ.

Всичко това означава, че още много години в Европа няма да бъде добиван (и изнасян) шистов газ. А също, че в обозримо бъдеще Путин и руският „Газпром” ще имат един проблем по-малко.

* Авторът е анализатор на американското списание Foreign Policy