ГЕОПОЛИТИКА

Според пресслужбата на руския гигант ОАО Газпром, началото на изграждането на газопровода Южен поток, който трябва да мине и през територията на България, ще започне още в края на настоящата 2012, вместо, както предварително беше планирано, през 2013. Решението беше взето на съвещание на ръководството на компанията, посветено на реализацията на проекта, провело са на 20 декември 2011. На него беше одобрен план на мерките, позволяващи строителството на газопровода да стартира по-рано. Според шефа на Газпром Алексей Милер, компанията разполага с всичко необходимо за това. „Вече съществува необходимата международно-правна база, налице е огромен интерес от страна на всички участници в проекта в Европа, както и необходимите финансови ресурси и уникален опит за реализацията на мащабни морски проекти за транзит на природен газ. Тоест, проектът е необходим и очакван, затова пристъпваме към осъществяването му” – подчерта той.

През февруари 2012, разработеният от Газпром график на изграждането на Южен поток ще бъде представен пред Съвета на директорите на South Stream Transport AG (компанията, оператор на газопровода). Както е известно, газопроводът ще преминава по дъното на Черно море и ще снабдява в природен газ Централна и Южна Европа, като целта му е диверсификацията на марщрутите за транзит на руски природен газ. За реализацията на сухопътната част на проекта, Русия подписа междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска и Австрия. Освен това, през септември 2011, акционерите в South Stream Transport AG подписаха споразумение за реализацията на морския участък на проекта. В него делът на Газпром е 50%, на италианската ENI – 20%, а на германската компания Wintershall Holding Gmbh и френската EDF – по 15%.

Проектът Набуко – все по-скъп и нереалистичен

Според чешкия анализатор Вацлав Лавичка, германската компания RWE, която е сред ключовите участници в международния консорциум за изграждането на конкурентния на Южен поток газопровод Набуко (с дължина 3300 км), сериозно обмисля оттеглянето си от него. В интервю за американския „Wall Street Journal” шефът на RWE Юрген Гросман също признава, че не изключва тази възможност. Тоест, изграждането на тръбопровода, по който би трябвало да се пренася природен газ от зоната на Каспийско море, през Турция и Балканите, към Централна и Западна Европа, отново е поставено под съмнение. Както е известно, първоначалните планове предвиждаха по него да се транспортира газ още през 2014, сега това се отлага с още поне три години. При това проектът Набуко (лансиран още през 2002) се ползва със силната политическа подкрепа на Брюксел и Вашингтон, под предлог, че „Европа следва да се освободи от прекалената си зависимост от вноса на руски природен газ”. Както се вижда обаче, тази зависимост още повече ще нарасне, след като появата на Южен поток (в чиято основа са руският Газпром и италианската ЕNI) значително ще изпревари тази на Набуко. Което, ако се замислим, едва ли е, чак толкова страшно.

Както е известно, RWE, която е втората най-голяма енергийна компания в Германия, е ангажирана и с обслужването и експлоатацията на атомни електроцентрали. Затова решението на немското правителство постепенно да извади от експлоатация намиращите се на територията на страната АЕЦ означава милиарди загуби за RWE. То принуждава ръководството на компанията да предприеме мерки за икономии на средства, още повече, че RWE изплаща и немалки дългове. Ето защо, подчертава Гросман, приоритет на компанията е да осигури в бъдеще газови доставки, разходите по които да са минимални.

Тук е мястото да напомня, че мнозина енергийни експерти критикуват проекта Набуко именно заради огромните разходи по реализацията му. Предполагаемата стойност от 8 милиарда долара със сигурност ще бъде надхвърлена, като някои прогнози са за близо два пъти по-високи разходи. Освен това, имайки предвид запасите в Каспийския регион, на които може да се разчита в средносрочна перспектива за захранването на газопровода, проектът може да се окаже икономически необоснован. Макар Туркменистан да обещава доставки на свой природен газ, няма подписан нито един договор за това.

Още през миналата 2011, в съвместния си анализ, шефът на Германската енергийна агенция (DENA) Щефан Колер и експертът от Германския институт за икономически изследвания (DIW) Клаудия Кемпферт, стигнаха до извода, че „проектът Набуко не е реалистичен”. Както е известно, освен RWE, в него участват австрийският концерн ОМV, турската компания BOTAS, българската Булгаргаз, румънската Transgaz и унгарската MOL. Основният му „опонент”, разбира се, е газопроводът Южен поток (който трябва да е готов през 2015), но той не е единствения. Така, Азербайджан, в чиито находища мащабни суми инвестира британският концерн BP, планира да изгради, през територията на Турция, собствен газопровод, трасето на който, на практика, ще бъде успоредно на това на Набуко.

Друг чешки експерт – Иржи Гавор от консултантската компания ENA, признава в интервю за пражкия вестник „Hospodářské noviny”, че се отнася доста скептично към проекта Набуко: „Южен поток е много напред, тъй като руснаците вече си гарантираха трасето, сключвайки съответните международни споразумения. Освен това, за разлика от Набуко, те разполагат със собствени източници на природен газ”. Според него, независимо дали „южният газ” ще стигне до Централна Европа посредством Южен поток или чрез Набуко, RWE със сигурност разчита на свързването на местната мрежа с австрийската. В момента, Чехия е свързана с ключовия център на международния газов бизнес Баумгартен, през Словакия. Тоест, при положение, че Южен поток изпреварва Набуко, участието в последния проект действително губи всякакъв смисъл за германския концерн.

Руски газопроводи към Европа

Турската карта на Москва

През първите дни на новата година в сферата на международния газов бизнес се случиха редица интересни събития, които вероятно ще формират основната тенденция в сектора, ако не за цялата 2012, поне за първата и половина. При това, за да разберем за какво всъщност става дума, следва да имаме предвид, че процесите, на които сме свидетели, се развиват поне на две активни нива, без да броим наличието на едно или две по-статични.

Както е известно, през октомври 2011 търговските отношения между Русия и Турция бяха подложени на изпитание. Тогава Анкара открито декларира претенциите си за цената на доставяния и природен газ и ултимативно поиска тя да бъдат понижена, заплашвайки, че в противен случай може да откаже да продължи действието на редица двустранни договори.

Турция винаги е била труден партньор на масата за преговори, затова мнозина анализатори прогнозираха рязко охлаждане на отношенията между Москва и Анкара, при това в съвсем скоро време. Провелите се в края на декември 2011 двустранни срещи обаче дадоха неочакван резултат – застрашеният от прекъсване договор беше преформатиран и удължен, като двете страни съгласуваха основните условия и обемите на газовите доставки през 2012. Нещо повече, те дори бяха увеличени с 2 млрд. куб. м. Което, както изглежда, е резултат от небивалата турска активност през миналата 2011, когато Анкара (според шефа на Газпром Алексей Милер) е закупила 25,8 млрд. куб. м природен газ.

Най-голямата изненада по време на преговорите обаче беше, че на срещата между руския премиер Владимир Путин и турския министър на енергетиката Танер Йълдъз, турската страна предаде официална нота на Външното министерство в Анкара относно проекта Южен поток. Според прес-службата на Газпром, нотата включва „всички необходими и безусловни разрешения, позволяващи безпрепятственото реализиране на проекта за изграждане и експлоатация на газопровода Южен поток от Русия през изключителната икономическа зона на Турция”.

Все още не са ясни точните условия, при които бяха удължени старите и сключени новите договори между Русия и Турция. При всички случаи обаче е ясно, че вече няма каквито и да било правни пречки пред изграждането на Южен поток. Или, по-скоро, има една, но тя в никакъв случая не е фундаментална и непреодолима. Става дума за т.нар Трети енергиен пакет на ЕС, който беше приет през 2009, в рамките на демонополизацията на европейския енергиен пазар, и се смята от мнозина за откровено „антигазпромовски” закон. Москва нееднократно предлагаше на Брюксел газопроводът Южен поток да не попада под действието на изискванията на Третия енергопакет, тъй като те са в противоречие с международните задължения, поети от Русия и Европейската комисия (ЕК), както и със споразуменията за защита на инвестициите между Русия и редица членки на ЕС. Според руския енергиен министър Шматко, с подписването на тези документи „беше поето задължение да не се влошават икономическите условия за работа на компаниите”.

В същото време, в момента, ЕК е склонна да разгледа възможността Южен поток да придобие статут TEN (Trans European Network). Както е известно, проектите с подобен статут се признават за стратегически важни за Европа и могат да избегнат юрисдикцията на Третия енергопакет. Интересно е, че давайки „зелена светлина” на проекта Южен поток, Турция подготвя и други варианти за присъствието си на газоразпределителните пазари.

Както вече споменах по-горе, на 26 декември 2011, държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) и турската национална петролно-газова компания BOTAS подписаха „Меморандум за взаимно разбирателство относно създаването на консорциум за изграждането на тръбопровод за транзит на природен газ от азербайджанското находище Шахдениз за Европа”. Делът на турските компании BOTAS и TPAO в проекта е 20%, а на SOCAR – 80%, като в бъдеще могат да бъдат привлечени и други компании.

Планира се находището Шахдениз да започне да работи на пълна мощност през 2016-2017. Турция вече си гарантира 6 млрд. куб. м от неговия газ, а останалите 10 млрд. куб. м ще отиват за Европа. На фона на общото енергопотребление в Евросъюза, 10 млрд. куб. м не са кой знае колко. Следва да обърнем внимание обаче, на факта, че поредният „турски гамбит” може окончателно да измести транзитния „фокус” към територията на Турция.

Както е известно, през тази територия, освен оставащият си само на хартия газопровод Набуко, би трябвало да премине и планираният алтернативен Транскаспийски газопровод, за чието запълване се разчита на Туркменистан. Тоест, може да се каже, че през следващите няколко години всички перспективни маршрути за доставка на природен газ за Европа по южното направление ще се окажат под контрола на Анкара. Което, на свой ред, носи допълнителни точки в играта, която води Турция и която трябва да я превърне в регионален военен, икономически и политически лидер.

Ясно е, че при наличието на няколко проекти за доставка на природен газ за Европа, предимство ще има газопроводът, който бъде изграден най-бързо и, тъкмо поради това ще си гарантира най-изгодните договори, така че да си върне вложените инвестиции. Както вече посочих в началото, на 30 декември официалният представител на Газпром Сергей Куприянов съобщи, че Алексей Милер „е възложил на съответните поделения да коригират графика на работите по проекта за изграждането на газопровода Южен поток с цел ускоряване на реализацията му”. Ден преди това същото препоръча и руският премиер Владимир Путин.

И така, планираните срокове за началото на строителството се изместват от пролетта на 2013 към есента или зимата на 2012. „Вече започнахме работата по всички национални транзитни участъци. Осъществяват се проучвателни дейности, като вече сме на фаза териториално планиране. Цялата работа върви по график, като вече няма никакви съмнения на който и да било участък, че може да възникнат проблеми с крайния срок на пускането на газопровода през 2015” – съобщи шефът на Газпром.

Съдейки по всичко, действително са налице достатъчно основания за ускоряване реализацията на смятаните за най-защитени от „политически случайности” проекти. На практика, едновременно със съобщението за съгласуваненето на Южен поток с Турция, стана известно и, че Газпром съвсем скоро ще започне разработването на технико-икономическата обосновка на изграждането на третото и четвъртото разклонения на газопровода „Северен поток”, в рамките на което общият му капацитет може да достигне 110 млрд. куб. м.

Мястото на Украйна

Междувременно, в Москва продължават да отделят специално внимание на сегашната „транзитна държава №1” – Украйна. Така, руският премиер Путин, наред с ускоряване на изграждането на Южен поток, нареди на Газпром „колкото се може по-бързо да продължи преговорите с украинската страна за създаването на газотранспортен консорциум”. „Бих искал по време на преговорите да не се забравя, че Украйна е била, е и ще продължи да бъде наш стратегически партньор” – напомни Путин на шефа на Газпром Милер. Тези му думи бяха посрещнати много добре от украинското правителство, което, както изглежда, се примирило са продажбата на по-голяма или по-малка част от газопреносната мрежа на страната. Прес-службата на премиера на Украйна Николай Азаров приветства заявлението на руския му колега, напомняйки за силното желание на Киев да бъде създаден тристранен консорциум с участието на руските доставчици, украинските транзитьори и европейските потребители на природен газ.

В същото време е ясно, че визията на Владимир Путин за бъдещия консорциум едва ли съвпада с тази на Николай Азаров. Причината е, че както съобщи Алексей Милер, според Киев стойността на „тристранната газотранспортна система” ще надхвърли разходите по реализацията на Южен поток, където политическите рискове са далеч по-малки.

Така, в разговора си с руския премиер, шефът на Газпром е докладвал, че „обявената стойност на украинската газопреносна система е значителна – около 20 млрд. долара”. Според него: „Това е твърде много, имайки предвид, че ще трябва да се вложат сериозни средства за нейната модернизация”, уточнявайки, че те ще варират между 2-3 и 7-8 млрд. евро. Освен това, Киев се опитва да обвърже преговорите за газопреносната си система с нямаляване цените на руския газ за Украйна. На всичкото отгоре, освен разходите за пълното или частично придобиване на украинската газопреносна система, Газпром ще трябва да отчита спада на печалбата, която се равнява на около 9 млрд. долара годишно.

Тоест, едва ли преговорите за съдбата на украинската газопреносна система ще бъдат лесни. И тъкмо заради това Русия и Турция полагат толкова големи усилия за да разширят максимално бързо пространството си за маневриране през следващите 6-8 години. Като Анкара се стреми да укрепи доминиращите си позиции в региона, а стратегията на руските компании цели създаването на няколко транзитни маршрута за техния природен газ към Европа.

Що се отнася до самата Европа, истината е, че в тази ситуация тя е по-скоро обект, отколкото субект в газовата игра. Както вече споменах, Брюксел не спира да се оплаква от зависимостта си от монополните енергийни доставки от Русия (наред с транзита през нейната територия). Опитите му да ограничи тази зависимост обаче, на практика, водят до това че руската зависимост ще бъде заменена от турска. Дали това е истинската цел на ЕС? Що се отнася до Украйна, тя при всички случаи губи, тъй като разширяването на Северен поток, турските планове за транзит на азербайджански газ и ускореното изграждане на Южен поток няма да са от полза за статута и на транзитна държава. За разлика от нея, България например, може много да спечели от ускоряването на последния проект, защото той със сигурност ще повиши собствения и „транзитен статут”.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера