ГЕОПОЛИТИКА

Макар с гордост да отбелязваме, че България e третия по големина износител на електроенергия в ЕС (след Франция и Чехия), оказа се, че бяха достатъчни само четири дни стачка в Мини Марица Изток за да спрем всякакъв износ на ток за чужбина, а поне според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, ако стачката беше продължила още няколко дни, това би поставило под въпрос и нормалното електроснабдяване в страната. Тоест, стачката беше поредното доказателство, че България прогресивно губи позиции на европейския енергиен пазар и, ако тенденцията се запази, е на път да се превърне от износител в потребител на вносна електроенергия. А сред причините да се стигне дотук е негативната или най-малкото двусмислена позиция към редица големи енергийни проекти, чиято реализация трябваше да ни направи „регионален енергиен център” (или поне така си въобразявахме доскоро).

Спекулациите за съдбата на АЕЦ Белене

На първо място сред тях е проектът за АЕЦ Белене, чиято съдба продължава да е неясна, макар за пореден път да чухме уверенията на премиера Борисов, че в рамките на следващите няколко седмици ще се изясни, дали централата все пак ще се строи, като това ще зависи от преценката за нейната ефективност и безопасност.

Въпросът за безопасността на една атомна електроцентрала действително е изключително важен, само че, както показват заключенията от проведените „стрес-тестове”, поръчани от ЕС след тежката авария в японската атомна електроцентрала „Фукушима 1”, и съществуващата АЕЦ Козлодуй, и площадката на бъдещата АЕЦ Белене са абсолютно безопасни и могат да издържат на всякакви природни бедствия, а също да не допуснат изтичането на радиоактивни вещества при евентуална тежка авария.

Така, от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) бяха категорични, че площадката на АЕЦ "Белене" може и трябва да бъде използвана за строителството на атомна електроцентрала и убедено отхвърлиха внушенията, че районът е сеизмичен и може да се стигне до тежки аварии. Според директора на козлодуйската АЕЦ Сергей Цочев, с АЯР никога не е бил обсъждан въпросът за строителството на нов реактор в централата, затова и по време на тестовете не е проведено изпитание за изграждането на нов реактор в АЕЦ Козлодуй

Тестовете обаче показват, че и АЕЦ Козлодуй, и намираща се все още в проектна фаза АЕЦ Белене биха издържали най-силното възможно в нашия район земетресение. Впрочем, освен за издръжливост при земетресения, стрес тестовете доказаха и устойчивостта на реакторите при наводнения. Те сочат например, че при внезапно скъсване на хидросъоръжението "Железни врата" на границата между Румъния и Сърбия максимално възможното повишаване нивото на река Дунав е 32 метра, докато нивото на площадката на АЕЦ "Козлодуй" е 35 метра над морското равнище, т.е. тя не може да бъде залята. Тестовете доказват също, че сега действащата българска ядрена централа има необходимата устойчивост на съоръженията при загуба на електрозахранване, както и достатъчна готовност за управление на тежки аварии.

Тоест, въпросът за безопасността, на практика, не стои, затова нека разгледаме проблема за ефективността на АЕЦ Белене. Както заяви преди няколко дни, в интервю за в-к „Класа” шефът на Българския атомен форум Богомил Манчев, европейски инвеститор е готов да инвестира до 51% от българската част на проекта за втората ни атомна електроцентрала. По-късно премиерът Борисов съобщи, че финландската компания „Фортум” е поискала да купи 20%-ов дял от АЕЦ „Белене”. Според него, интерес е обявила и френската компания „Алтран технолоджи“, макар все още да няма яснота какво може да бъде участието и в проекта (според Манчев, става дума за 10%). Ако това се окаже вярно, то би отстранило всички препятствия през изграждането на втората атомна електроцентрала. Освен, разбира се, ако тези препятствия не са свързани нито със сигурността, нито с ефективността на централата, а имат чисто политически характер. Според редица авторитетни български и чуждестранни експерти, върху България се оказва силен натиск от Брюксел (а вероятно и от Вашингтон) да спре изграждането на АЕЦ Белене по една единствена причина – че то ще стане с руски технологии и, вероятно, с руски пари.

Тоест, в момента единственият проблем на втората българска атомна електроцентрала е политически, а от гледна точна на безопасността и ефективността, експертните анализи сочат, че изграждането и определено има смисъл. Към същото мнение, впрочем, се придържат и представителите на британската банка HSBC, която е консултант на проекта.

Забавянето може да обезмисли проекта за АЕЦ Белене

И така, става ясно, че проектът за втората българска атомна електроцентрала е рентабилен и ефективен. Впрочем, тъкмо това е и причината руснаците да демонстрират готовност да инвестират в него. Само че колкото повече се бавят практическите стъпки по реализацията на проекта, толкова по-голяма е вероятността, че ще настъпи момент, когато рентабилността му вече няма да е гарантирана.

Навремето, когато беше даден старт на проекта, той изпреварваше сходните проекти на съседните ни държави с три до пет години. Имайки предвид обаче, как се развиват работите в румънската АЕЦ Черна вода (чиито трети и четвърти реактор следва да влязат в действие през 2015), както и фактът, че Турция се готви да изгради, до 2023, цели три АЕЦ (включително, както смятат някои, в Инеада, на 12 км от границата с България, докато другите две са в Аккую - с руски технологии, и край Синоп – с японски), може да настъпи момент, когато икономическата ефективност на инвестициите в българския проект вече няма да е толкова очевидна.

Ако управляващите най-сетне престанат да протакат реализацията на проекта за АЕЦ Белене, тя все още има шанс да бъде първата нова централа в региона, при това в период, когато на пазара има голям дефицит на електроенергия. Ако обаче нещата се забавят още няколко години, това вече няма да е така.

На второ място, по отношение на АЕЦ Белене има много висока степен на готовност за реализацията и, тъй като руската страна (както подчертава и шефът на „Росатом” Сергей Кириенко) не е спирала производството на необходимото оборудване, което в основни линии е готово, също както и съответната документация. При това е много важно, че разходите са направени по старите цени, т.е. изграждането на централата ще ни излезе много по-евтино, отколкото ако се прави нов проект. В този смисъл, пред АЕЦ Белене има две възможности – или готовото оборудване остава запазено за българския проект и тогава правителството следва да го плати, или пък договорът може да бъде анулиран, като руснаците ще продадат същото оборудване на други потребители по новите цени. Ако обаче някой ден българската страна отново реши, че все пак се нуждае от това оборудване, то ще бъде произведено отново, само че по нови и най-вероятно, доста по високи цени. Засега, докато все още са валидни старите срокове и старите цени, проектът действително е много рентабилен. Както посочва в тази връзка Кириенко, „готов съм да се обзаложа, че толкова изгодно предложение, като нашето, България няма вече да получи от никого другиго”.

Има ли жизнеспособна алтернатива

За това, как може да приключи евентуален опит за отказ от всички досегашни споразумения с Москва за изграждането на АЕЦ Белене и възлагане на строежа и на други компании, показва случващото се в Литва, където, след закриването на АЕЦ Игналина (на 31 декември 2009), страната се оказа в пълна зависимост от руските газови доставки. При това, както стана ясно съвсем наскоро от изявлението на Жозе Барозу, ЕС няма намерение да покрие всички разходи за извеждане от експлоатация на централата, въпреки че то беше сред условията за приемане на Литва в Съюза.

На първо място сред мерките, които правителството във Вилнюс реши да предприеме за преодоляване на енергийната си зависимост от Москва, фигурира ускореното изграждане на новата Висагинска атомна електроцентрала, която ще бъде разположена в близост до досегашната. Проектът за нея се разработва поне от десетина години, като в него първоначално участваха три енергийни компании (литовската Lietuvos energija, естонската Eesti energia и латвийската Latvenergo), а по-късно към тях се присъедини и полската Pge (Polska grupa energetyczna). През декември миналата година обаче, шефът на Pge Томаш Задрога внезапно заяви, че поляците се отказват от проекта заради „неприемливите на този етап условия”. Както признават шефът на проекта Римантаск Виткус, както и стратегическите инвеститори от японската компания Hitachi-General Еlectric, това не просто ги е изненадало неприятно, но поставя под въпрос и бъдещето на новата АЕЦ.

Атомните електроцентрали в Европа

Колко би ни струвал отказът от атомна енергетика?

Едва ли малобройните, но доста гласовити противници на атомната енергетика у нас и, в частност, на изграждането на АЕЦ Белене, са наясно, какво би ни струвал евентуалният отказ от нея. Можем да добием обаче, известна престава за това, ако видим прогнозите за енергийното бъдеще на Германия, която, както е известно, реши да се откаже постепенно от своята ядрена енергетика. Според члена на Съвета на директорите на немския гигант Сименс Михаел Зюс, който отговаря за енергийните технологии в компанията, до 2030, това ще струва над 1,7 трилиона евро, което се равнява на две трети от годишния БВП на най-мощната европейска икономика. Зюс твърди, че тази оценка се базира на очакваното повишаване стойността на електроенергията заради планираното от германските власти рязко увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Разходите биха намалели до 1,4 трлн. евро, само ако правителството в Берлин допусне по-широкото използване на природен газ за производство на електроенергия, подчертава членът на Директорския борд на Сименс. А заключението му е, че „Германия винаги е изпълнявала целите, поставени пред нейната индустрия. Но, ако новата енергийна стратегия се провали, това би нанесло тежък удар по авторитета на страната ни като високоразвита индустриална нация”.

По отношение на България, чиито възможности са безкрайно по-малки от германските, евентуално решение да се откаже от проектите си в сферата на ядрената енергетика (т.е. от АЕЦ Белене), да не говорим, за АЕЦ Козлодуй, би било равносилно на самоубийство.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера