ГЕОПОЛИТИКА

Оказва се, че след като обяви плановете си пълен отказ от използването на атомна енергия до 2022, Германия рискува да изпадне с тежка ситуация. Като това ще се отрази особено на най-богатата и индустриално развита федерална провинция – Бавария, където делът на атомната енергия в общия енергиен баланс е около 60%. В момента, алтернативните енергийни източници в Бавария са развити твърде слабо. Онези, които са пътували скоро до Мюнхен, сигурно са видели самотния вятърен генератор, малко преди влизането в чертите на града, който прилича по-скоро на макет, тъй като в околността няма други, подобни на него. Впрочем, не е тайна, че прооизводството на електроенергия с помощта на вятърната или слънчева енергетика излиза доста по-скъпо, отколкото използването на природен газ за целта. Освен това, най-ефективно е изграждането на вятърни генератори в Северна Германия, особено по крайбрежието на Балтийско море, тъй като там постоянно духат силни ветрове.

Проблемът обаче е, че при транзитирането на енергията на юг, в Бавария, се констатират гигантски загуби, което прави проекта неефективен. Тоест, излиза, че от икономическа и екологична гледна точка, най-ефективен за енергийния сектор на провинцията е природният газ. Затова не е чудно, че в края на миналата 2010, в Мюнхен се проведе среща между шефа на руския газов гигант „Газпром” Алексей Милер и баварския премиер Хорст Зеехофер, на която беше дискутирана възможността за реализацията на редица съвместни проекти в газовата сфера. Впрочем, с прокарването на взаимноизгодни общи проекти за съвместяване на руските ресурси и германските технологии е ангажиран и Руско-германският суровинен форум, в чието ръководство е и бившият министър-председател на Бавария и лидер на ХСС Едмунд Щойбер.

Според Щойбер: „Влизането на Русия в Световната търговска организация ще опрости реализацията на съвместните проекти между нашите две държави. Не мисля, че Германия трябва да се бои да не изпадне в зависимост от руския природен газ. Разбира се, добре е да имаш много доставчици, но и да са малко, няма нищо страшно. Не е тайна, че Германия например, покрива 70% от потребностите на Италия от мляко и млечни продукти, но никой в тази страна не се оплаква от зависимостта от Германия. Всъщност, истината е, че ние зависим от италианците. Защото, ако Италия се откаже от нашето мляко, огромен брой немски фирми ще фалират. Мисля, че Германия трябва да съдейства на процеса на подобряване отношенията между Русия и Европейската комисия, която все още гледа с подозрение на увеличаването на руските газови доставки”.

По принцип, идеята за „съюз” между германските технологии и руските суровини не е нова, но практическата и реализация е истински кошмар за САЩ. Защото при подобно развитие, Германия ще може да играе по-самостоятелна политическа роля. Тъкмо поради това американците всячески подкрепят антируските настроения в някои източноевропейски държави и най-вече в Полша. Да не забравяме, че именно поляците бяха основния противник на изграждането на газопровода „Северен поток”, който свърза директно Русия и Германия. В този контекст, разполагането на елементи на американската система за противоракетно отбрана именно на полска територия, придобива стратегическо значение, при това не само в чисто военен план. Едмунд Щойбер обаче смята, че САЩ вече не са толкова силни, като преди. Според него: „Американците се сблъскват с много сериозни икономически проблеми, свързани с обслужването на гигантския дълг, който вече надхвърля 16 трилиона долара. Днес Европа много по-малко зависи от политиката на САЩ, отколкото по време на студената война, затова съвместните европейско-руски проекти ще продължат да се реализират”.

В момента, коефициентът на полезно действие (КПД) на газовите електроцентрали е малко над 50%, затова се работи усилено за повишаването му. Много сериозен успех в това отношение постигнаха инженерите от германската газова компания Verbundnetz Gas AG (10% от чиито акции са собственост на „Газпром”, а 15,8% - на партньорите на руския гигант от немската Wintershall). Според члена на Директорския борд на Verbundnetz Gas AG Михаел Лудвиг: „Успяхве да създадем газови мини ТЕЦ-ове с мощност 4 кВт, чиито КПД надхвърля 90% и, които, на практика, не емитират вредни парникови газове. Подобна мини ТЕЦ може да осигурява отоплението и електроснабдяването на къща за 1-2 семейства. При това тя произвежда повече електричество, отколкото е необходимо за къщата, затова излишното количество може да отива в мрежата и с парите от него да се купува природен газ. С цел проектът да придобие допълнителна „зелена” окраска, тези мини ТЕЦ-ове са снабдени със слънчеви панели”.

Впрочем, освен с високата стойност на енергията, получена от възобновяеми източниици (слънце или вятър), Германия се сблъсква с още един сериозен проблем. Става дума за това, че при производството на слънчеви панели и вятърни генератори се използват над 20 редки метали (галий, индий, селен, телур, цинк, ванадий, литий, неодим и други). Почти 90% от световните доставки на тези метали обаче се контролират от Китай. И тъй като китайците решиха сами да произвеждат вятърни генератори и слънчеви панели, износът на редки метали от Китай рязко спадна. Затова сега германските производители трябва да търсят алтернативни доставчици. Неслучайно Руска-германският суровинен форум се зае с реализацията на съвместни проекти за добив на редки метали на територията на Русия.

Тоест, очертава се парадоксална ситуация. За да намали зависимостта си от руските газови доставки, Германия започна да развива т.нар. алтернативна енергетика, но в крайна сметка това я направи зависима от Китай. И ето че сега немските фирми се опитват да организират доставката на редки метали от… Русия. Тоест върнаха се към това, от което се опитаха да избягат. Само че, за алтернативната енергетика ще им се наложи да плащат доста повече, отколкото за газовата.

* Център за прогнози и анализи в енергийната сфера