ГЕОПОЛИТИКА

Както е известно, първият етап от парламентарните избори в Египет беше спечелен (с почти две трети от гласовете) от представителите на ислямистките партии, в техните две основни „версии”. Така, смятаната за „умерена” Партия на справедливостта и свободата (която на практика е филиал на „Мюсюлманските братя”) събра около 35% от гласовете, а „радикалите” от „Алианс за Египет” (смятани за откровени салафити) неочаквано получиха почти 25%. В същото време, светският „Египетски блок” може да се похвали едва с 20%, а либералите от алианса „Революцията продължава” не събраха и 10%. Разбира се, предстоят още два (при това решаващи) етапа от изборите, но тенденцията е ясна.

Тези резултати, както и кървавите сблъсъци в навечерието на изборите, в които загинаха над 30 души, а около 2000 бяха ранени, показват, че възторжените изявления на редица западноевропейски и американски политици за успехите, постигнати в процеса на демократизация на т.нар. Голям Близък Изток и, в частност, на Египет, са били най-малкото прибързани. В същото време сдържаната реакция на западните медии към проявите на насилие в Египет, в сравнение с острите критики, отправяни към действията на режима в Сирия например, говорят за продължаваща политика на „двойните стандарти” в региона и потвърждават, че т.нар. „арабски революции” се използват от Вашингтон и някои други държави (най-вече Великобритания и, отчасти, Франция) за смяната на неугодните им правителства, като следващата „междинна” мишена очевидно е режимът на Башар Асаад в Дамаск, а окончателната е този на аятоласите в Техеран.

В същото време обаче, истината е, че лавинообразното разпространение на масовите вълнения и хаоса в държавите от Близкия Изток и Северна Африка се контролира твърде слабо от САЩ и ЕС, които отдавна би трябвало да осъзнаят огромните недостатъци и рискове от реализиращия се в момента вариант на преформатиране на близкоизточния регион, който ги принуждава да „жертват” лоялни към Запада светски режими (Египет, Тунис, Йемен, а скоро вероятно и Алжир), улеснявайки идването на власт там на ислямистите. Все по-съмнително изглежда и, че тези жертви ще се окажат оправдани с падането на антизападните режими в Либия и, евентуално, в Сирия и Иран.

Никак не бе случайно, че инициатори на кървавите многохилядни демонстрации на каирския площад Тахрир в навечерието на парламентарните избори бяха водачите на египетските „Мюсюлмански братя”, предвкусващи предстоящата си победа, която трябва не просто да ги доведе на власт, но и да им позволи, следвайки турския модел от последните десетина години, да поставят под свой контрол армията и специалните служби. В същото време е очевидно, че Висшият съвет на въоръжените сили на Египет не гори от желание да отстъпи властта на ислямистите. Показателно е също, че египетските либерални и леви партии се разграничиха от случващото се на площад Тахрир, нежелаейки да делят отговорността за организираната от ислямистите демонстрация на сила. Всичко това свидетелства, че събитията в Египет се развиват по много по-лош сценарий от сирийския.

На практика, активно поощряваната от Запада, Турция и арабските монархии от Залива, т.нар. „арабска пролет” ускорява формирането на своеобразен фронт от държави, в които светските полувоенни режими водят битка за оцеляване с настъпващите ислямисти. Очертаващите се граждански конфликти в Египет, Тунис, Либия, Алжир и Сирия неизбежно ще се стоварят, подобно на бумеранг, и върху инициаторите на сегашната вълна на „демократична трансформация на Големия Близък Изток”. Като началото на тоталната дестабилизация на региона най-вероятно ще бъде дадено от подготвяната от САЩ и някои западноевропейски държави (с активна турска подкрепа) операция срещу сирийския режим, който, подобно на египетските военни, все още сдържа разпространението на „революционния хаос” на изток от Суец. Неслучайно редица американски и израелски анализатори с тревога посочват, че днес основният сблъсък в Сирия не е между диктатора Асад и демократичната опозиция, а между светския полувоенен режим и ислямистите, начело с местния филиал на „Мюсюлманските братя”, които са готови да използват всички средства за завземането на властта, след което най-вероятно ще последва кървава баня за представителите на многобройните в тази страна конфесионални малцинства.

В така очерталата се ситуация, подкрепата на антисирийската позиция в Арабската лига от страна на такива държави като Египет, Алжир, Йордания, Бахрейн и Кувейт (а вероятно и Саудитска Арабия) изглежда като своеобразен опит за политическо самоубийство, който не може да бъде обяснен дори от иначе разбираемия им стремеж да откъснат Дамаск от Техеран. По отношение на сирийския проблем, трудно може да се приемат като искрени твърденията на Катар, който, в качеството си на председател на Арабската лига, изисква спиране на огъня само от едната страна (правителството в Дамаск) и паралелно с това поощрява непримиримите позиции на другата. Защото превърналият се в политическо прикритие на сирийския клон на „Мюсюлманските братя” т.нар. Национален съвет на Сирия, който САЩ, Франция и Турция всеки момент могат да признаят за „законен представител на сирийския народ”, демонстративно отхвърля всякакъв диалог с режима на Асад.

На този фон, доста по-премерена и независима изглежда позицията на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), която се обявява за поставяне началото на истински диалог, вместо само да се търси повод за война срещу Сирия. Както заяви на 1 декември 2011 в Джеда генералният секретар на ОИС Екмеледдин Ихсаноглу, организацията отхвърля чуждестранната намеса във вътрешните работи на Сирия, като в същото време призовава правителството в Дамаск да се съобрази с решенията на Арабската лига. Извънредното заседание на външните министри на държавите-членки на ОИС, провело се в саудитското пристанище на Червено море, беше посветено именно на ситуацията в Сирия, която беше представена на него от своя първи дипломат Уалид Муалем.

„ОИС категорично не приема чуждестранната намеса в Сирия, но настояваме властите де прекратят нарушаването на човешките права” – подчерта Исханоглу, според който в заключителния документ от срещата на организацията ва Джеда, Дамаск се призовава да подпише протокола за разполагане в страната на наблюдатели от различни арабски държави.

Както е известно, сирийските власти приеха, по принцип, разработения от Арабската лига план за преодоляване на кризата в страната, но поискаха условията за пребиваване на чуждестранните наблюдатели в страната да бъдат съгласувани предварително с правителството в Дамаск, което пък не бе прието от ръководството на Лигата. Сега обаче, постигането на разумен компромис наистина се превръща във въпрос на живот и смърт, и то не само са Сирия, а и за целия близкоизточен регион.

* Българско геополитическо дружество