ГЕОПОЛИТИКА

Въпреки обяснимите опасения, появили се след аварията в японската АЕЦ „Фукушима”, мнозинството от българите продължават да смятат изграждането на АЕЦ „Белене” за необходимо и полезно за страната ни. Според данните от проведеното през май 2011 проучване на социологическата агенция АФИС, броят на подкрепящите изграждането на атомната електроцентрала не се е променил съществено след трагедията в Япония. Така, 64% от анкетираните общо 1100 човека, се обявяват за довършването на АЕЦ „Белене”, докато само 26% твърдят, че са против. При това 43% посочват, че случилото се във Фукушима не е поколебало позицията им относно целесъобразността от изграждането на втората българска атомна електроцентрала, а 37% не могат да дадат ясен отговор на въпроса.

Освен това, все повече българи осъзнават, че „Белене” не е просто бизнес договор между България и Русия, т.е. че има влиятелни фактори – като например американската компания Westinghouse, които не искат руснаците да продават ядрените си технологии в Европа и света. Все повече българи осъзнават и, че американците не се колебаят да използват политически инструменти за да компенсират технологичното си изоставане в тази сфера, включително някои политически партии, екологични движения и неправителствени организации, или пък раздавайки щедри, но необезпечени с нищо реално, обещания за мащабен добив на шистов газ у нас. Показателни в това отношения са и недотам дипломатичните и откровено лобистки изяви на посланика на САЩ в София, касаещи големите енергийни проекти у нас. Както посочва в тази връзка Кольо Колев, директор на социологическата агенция „Медиана”, „българите са наясно, че трябва да има преговори за АЕЦ „Белене”, на които да се уточни какво дава всяка от страните. Опасявам се обаче, че ако тези преговори прекалено се проточат, в крайна сметка, никой няма да получи нищо”.

Според мнозина европейски и български енергийни експерти, проектът за изграждане на АЕЦ „Белене”, като цяло, е икономически оправдан и печеливш за България. В страната има перспективен пазар за пласмент на електроенергията, произвеждана от АЕЦ, особено имайки предвид изваждането от експлоатация на редица енергийни мощности и сключените договори за доставка на електроенергия за чужбина. Освен това, предполагаемата стойност на строителството (без да се включва изграждането на съпътстващата инфраструктура) изглежда реална и едва ли може да се говори за изкуственото и завишаване от руската страна.

Следва да е ясно също, че проектът е икономически целесъобразен. На първо място, защото реализацията му ще осигури допълнителни работни места – поне пет хиляди наши съграждани ще получат работа, а в държавния бюджет ще влязат над един милиард лева. На второ място, това би дало възможност за запазване равнището на цените на електроенергията за достатъчно продължителен период от време. Освен това, с въвеждането на обекта в експлоатация,  България би утвърдила позициите си на износител на електроенергия в съседните държави.

В рамките на проекта за АЕЦ „Белене” се предвижда възлагането на мащабни поръчки на различни руски, европейски и български предприятия, където ще стартира продължителен процес на производство на необходимото специализирано оборудване, т.е. те ще имат работа достатъчно дълъг период от време, което е от ключово значение на фона на продължаващата финансово-икономическа криза. При това най-малко 30% от доставките на това оборудване и съпътстващите работи и услуги ще бъдат локализирани в България.

Според вицепрезидента на „Атомстройекспорт” и ръководител на управлението за изграждането на АЕЦ „Белене” Гeнадий Тепкян, компанията е готова „още през тази година да премине към етапа на активно изграждане на атомната електроцентрала”. Той смята, че „от първото изливане на бетон на обекта до изграждането на първия енергоблок ще изминат само 59 месеца, а вторият блок ще е готов след още 12 месеца. Изграждането на АЕЦ „Белене” ще позволи да България да разшири енергийната си независимост, включително от Русия, и ще гарантира необходимата енергийна база за индустриалния и икономически растеж в страната”.

Според редица независими международни експерти, техническият проект за изграждането на атомната електроцентрала е с толкова висока степен на готовност, с каквато не може да се похвали нито един друг подобен проект в света.

В контекста на изключително важният въпрос за сигурността на обекта, който е още по-актуален във връзка със събитията в Япония, следва да подчертаем, че атомната електроцентрала в Белене ще разполага със защитни системи, способни да издържат всякакви екстремни ситуации, без това да изисква външно електрозахранване или човешка намеса. Според Тепкян, „стрес-тестът” на АЕЦ „Белене” е преминал успешно още на етапа на проектиране. При това са проиграни всички възможни ситуации, включително и практически неосъществимите – така например, реакторът може да устои при падане на 400-тоне самолет директно върху централата.

Както е известно, последиците от евентуални катастрофални събития на българска територия бяха анализирани в доклада „Защитата на АЕЦ „Белене” от външни въздействия”, подготвен от компанията „Риск инженеринг”. Параметрите за безопасност, заложени в проекта „Белене”, са значително по-високи от евентуалните заплахи, включително земетресение с магнитуд 9-степен по скалата на Рихтер.

Неприятното в случая, на което у нас (съзнателно или не) не се обръща достатъчно внимание е, че ако пазарлъците по реализацията на проекта за АЕЦ „Белене” се проточат прекалено, съществува съвсем реален риск Атомстройекспорт да се ориентира към изграждането на АЕЦ на територията на други държави – например Чехия и Турция, оставяйки България да разчита само на обещанията за „невиждан добив на шистов газ” в далечното и неясно бъдеще (съзнателно оставям настрана въпроса за опасностите, с които би бил свързан подобен добив и които, за разлика от тези свързани с изграждането на АЕЦ „Белене”, са съвсем реални).

Така, през последните месеци, чешкото правителство обсъжда състоянието и перспективите пред развитието на националната енергетиката. Сред елементите на стратегията му за възстановяване позициите на страната като доминиращ производител и износител на електроенергия в държавите от Централна и Източна Европа, е именно атомната енергетика. С успешното завършване на изграждането на двата енергоблока на АЕЦ „Темелин” (планирано за 2025), делът на производството на атомна електроенергия в енергийния баланс на страната ще надхвърли 30%.

Междувременно, през май 2010, беше подписано споразумение между правителството на Руската Федерация и това на Турция за сътрудничеството в изграждането и експлоатацията на атомната електроцентрала „Акую”, като се очаква, че практическите работи на избраната за целта площадка ще стартират още през 2013.

Тези факти опровергават твърденията на някои среди у нас (както и извън България), опитващи се да внушат, че руските технологии в сферата на ядрената енергетика са „морално остарели и несигурни, и затова никой не ги предпочита”. Всъщност, истината е точно обратното. Доказват го многобройните проекти, базиращи се на руски ядрени технологии, които се реализират в момента в различни точки на света (атомни електроцентрали с руско оборудване работят в момента в Китай, Унгария, България, Чехия – 2, и т.н.). По-долу ще посоча някои от тях:

-          АЕЦ „Куданкулам” в Индия, чиито строеж стартира през 2002, като вече са изградени два енергоблока с реактори ВВЭР-1000 (обща мощност 2000 МВт). Предстои изграждането на 3 и 4 блок. Планира с общият брой на руските енергоблокове в индийските АЕЦ да бъде най-малко 16.

-          АЕЦ „Харипур” в Индия. През 2009 индийското правителство предостави на руските специалисти площадката за изграждане на новата АЕЦ в Харипур, щат Западна Бенгалия. Атомната централа ще има шест реактора ВВЭР с мощност 1000 МВт всеки.

-          АЕЦ „Моховце” в Словакия. „Атомстройекспорт”, заедно с редица словашки и руски компании, участва в доизграждането на 3-ти и 4-ти енергоблокове на атомната електроцентрала (с електрическа мощност 405 МВт), чиито строеж започна още през 1987, но бе спрян през 1992. Предвижда се те да бъдат завършени през 2012 и 2013, съответно.

-          АЕЦ „Акую” в Турция. Споразумението за изграждането и беше подписано през 2010, при посещението на руския президент Медведев в Анкара. Атомната електроцентрала ще разполага с четири реактора ВВЭР, всеки с мощност 1200 МВт, и ще произвежда около 35 трилиона кВт/часа годишно.

-          Беларуската АЕЦ. Споразумението за изграждането и беше подписано през март 2011, като се предвижда тя да има две енергоблока, всеки с мощност 1200 МВт. Атомната електроцентрала ще се намира край Островец, в Гродненска област.

-          АЕЦ „Бушер” в Иран. Това е първата атомна електроцентрала не само в Иран, но и в целия Близък Изток. Строителството и започна още през 1975 и беше възложено на филиала на германската компания Siemens - Kraftwerk Union, но бе преустановено през 1980, заради наложените по искане на САЩ санкции срещу Иран. През 1992 иранското и руското правителство подписаха споразумение за подновяване на строежа, като през февруари 2009 приключи изграждането на първия енергоблок. Очаква се той да влезе в експлоатация до края на лятото на 2011.

-          Хмелницката АЕЦ в Украйна. През юни 2010 украинското и руското правителства подписаха споразумение за съвместно изграждане на 3-ти и 4-ти енергоблок на Хмелницката атомна електроцентрала. Става дума за реактори от типа ВВЭР-1000 (В-392).

-          АЕЦ-1 в Нинхуа, Виетнам. През октомври 2010, руското и виетнамското правителство подписаха споразумение за изграждане на първата виетнамска атомна електроцентрала, която ще бъде разположена в южната провинция Нинхуа. Тя ще има два енергоблока, всеки с мощнст 1200 МВт. Изграждането и трябва да стартира през 2014, а въвеждането и в експлоатация е планирано за 2020.

Освен всичко друго, този дълъг списък доказва, че тезата (която се подкрепя и от някои родни еколози) за това, че светът постепенно ще се откаже от атомната енергетика, залагайки вместо това на т.нар. „алтернативни източници на електроенергия” (вятърни, слънчеви и т.н.), не издържа сериозна критика. Тя впрочем се опровергава косвено и от факта, че в момента с пълна сила продължава изграждането на трети и четвърти блок на румънската АЕЦ „Черна вода”, което следва да приключи през 2015. През януари 2010, албанското правителство даде зелена светлина за изграждането на първата АЕЦ в страната, като за целта се създава Национална атомна агенция, която ще бъде под прякото ръководство на премиера. Главната й задача ще бъде да подготви съответната нормативна уредба и да привлече чуждестранни инвеститори. Както е известно, идеята за изграждането и беше лансирана през 2009, по време на срещата в Загреб между премиерите на Хърватия и Албания Иво Санадер и Сали Бериша, според които бъдещата албанска АЕЦ ще захранва с електричество страните от Западните Балкани. Впрочем, напоследък се заговори, че собствена атомна електроцентрала планира да изгради дори и Косово.

Всичко това би трябвало да ни накара много сериозно да се замислим, дали е разумно с лека ръка да проиграем нелошите си шансове в сферата на ядрената енергетика, оставайки на съседите си да я развиват и да печелят от нея и залагайки единствено на т.нар. алтернативни енергийни проекти, с което рискуваме някой ден да се окаже, че сме си хвърлили парите на вятъра и то в съвсем буквалния смисъл на тази фраза.

* Център за прогнози и анализи в енергийната сфера